КНИ́ГА ѲОВЇꙖ

ГЛ҃ВА П́ЄРВАꙖ

Кні́га словесъ товїевыхъ сн҃а товїилева.
а҆нанїилева, а҆дꙋ́илева, гаваи҆лева, ѿ сѣмене а҆саи́лева ѿ колѣ́на неѳали́млѧ.
и҆же плѣне́нъ бѣ во́ дн҃и салманаса́ровы цр҃ѧ ка, ѿ ѳезви́са и҆же е҆сть ѻ҆десны́ѧ страны̀ ки́да неѳали́млѧ въ галилеѝ вы́ш꙽ше а҆сѷра.
сꙋщꙋ б̂о е҆мꙋ по плѣненїи, пꙋтѝ и҆́стина не ѻ҆ста́ви.
та́ко да всѧ̀ и҆же и҆мѣа́ше на всѧ́къ дн҃ь съ плѣнными бра́тїами, и҆же бѧ́хꙋ ѿ ро́да е҆го раздѣлѧ́ше·

И҆ е҆гд̑а б̂ѣ ю҆нѣ́ишїи всего̀ племе́ни неѳали́млѧ.
ѻ҆ба́че же ничт̂о дѣтъствꙋ́ѧ сътворѝ въ дѣ́ло·

И҆ е҆гда̀ хожда́хꙋ вс̂и покланѧ́тисѧ тельцем̑ зла́тым̑.
и҆́хже сотвори́лъ і҆е҆ровоам̑ цр҃ь і҆и҆л҃евъ.
сеи е҆ді́нъ то́кмо стражашесѧ съдрꙋженїѧ всх̑ѣ.
н̂о хожда́ше въ і҆ерс̑҇лим̑ къ цр҃кви гн҃и, и҆ тꙋ покланѧ́шес̑҇ г҃ꙋ б҃ꙋ і҆и҆л҃евꙋ, и҆ вс̂ѧ прьвород̑наа своа̀ и҆ десѧ́тины вѣ́рнѣ приносѧ́ше·

Си́цеж̑ въ третїе лѣто но́во пришелъцем слꙋжа́ше.
вс̂ю десѧтинꙋ да́ѧ.
сїѧ и҆ сицева́ѧ по зако́нꙋ бж҃їю ѻ҆тро́чищем̑ сꙋщемъ въздръжа́ше·

Є҆гда́ же бѣ въ мꙋж́ъ съвръшенъ, поѧ́тъ женꙋ̀ а҆́ннꙋ ѿ колѣна свое҆го, и҆ родѝ ѿ не́ѧ сн҃а, и҆ нарече е҆го и҆ме́немъ свои҆мъ.
е҆гоже и҆змла́да наказа̀ боѧ́тисѧ б҃а, и҆ въздръжа́тисѧ ѿ всѧ́кого грѣха.
е҆гда же ꙗ҆́тъ бы́сть, прїиде съ жено́ю свое́ю и҆ съ сн҃омъ свои҆мъ во́ град̑ ниневїи, и҆ съ всѣмъ племенем̑ своим̑·

И҆ е҆гд̑а вс̂и ꙗ҆дѧ́хꙋ ѿ пи́ща ꙗ҆зы́ческы, сеи же то́кмо сохранѝ дш҃ꙋ свою̀, и҆ никогда̀ ѻ҆скврънисѧ ѿ пи́ща и҆хъ.
занѐ памѧтьствова г҃ꙋ б҃ꙋ всѣмъ срд̑цемъ свои҆мъ·

И҆ дадѐ б҃ъ млс̑҇ть пред̑ лицем̑ салъманасара цр҃ѧ.
и҆ дадѐ е҆мꙋ свобо́дꙋ да и҆детъ, а҆́може а҆́ще хо́щетъ.
и҆мѣ́юще во́лю твори́ти чт̂о когда̀ а҆́ще въсхо́щетъ твори́ти·

И҆ хожда́ше къ всѣмъ и҆же бѧ́хꙋ въ ѹ҆́захъ, ѹ҆че́нїе сп҃се́нїѧ подаѧ и҆мъ·

Є҆гда же прїиде въ рагесъ град̑ мед̑скїи.
и҆мѣю́щеи съ собо́ю і҃, гри́вен̑҇ сребра̀ и҆же дарова е҆мꙋ цр҃ь.

И҆ е҆гда̀ ви́дѣ въ мно́ѕѣ племе́ни своем̑ гаваи́ла бра́та гаврїева в нищетѣ сꙋща, и҆же бы́сть ѿ колѣ́на е҆го.
и҆ дадѐ е҆мꙋ сїе сребро̀, по рꙋкописа́нїю е҆го·

Є҆гда́ же ѹ҆́мре салманаса́ръ цр҃ь.
и҆ црс̑҇твова сенахери́въ сн҃ъ е҆го в него мѣстъ.
и҆ сн҃ов же і҆и҆л҃евых̑ и҆мѣ̀ в нена́висти пред̑ лице́мъ свои҆мъ·

Товїѧ же на всѧ́къ дн҃ь хожда́ше по всемꙋ̀ племени свое҆мꙋ и҆ ѹ҆тѣша́ше и҆хъ, раздѣлѧ́ше же е҆ді́номꙋ ко́ждо и҆хъ, е҆ли́ко можа́ше ѿ бл҃гъ своих̑.
а҆́лчꙋщихъ кормѧ́ше, наги́мъ же ѻ҆дѣа́нїе даѧ́ше, и҆ мр҃твым̑ и҆ закла́ным̑, погребѐнїе прилѣжне творѧ́ше·

Посе́м же е҆гда̀ ѻ҆браще́нъ быс̑҇ сенахерив꙽ цр҃ь, бѣжа́щи пред̑ ꙗ҆́звою ю́же нань б҃ъ посла̀ порꙋга́нїа ради свое҆го и҆ раз̑гнѣ́васѧ, и҆ мно́гих̑ ѹ҆бѝ ѿ сн҃овъ і҆и҆л҃ьских̑ і҆ ѿ і҆ѹ҆де́ѧ·

Товїѧ же погреба́ше телеса̀ и҆хъ.
сїе е҆гда възвѣщено бы́сть цр҃ю повелѣ е҆го ѹ҆би́ти, и҆ възѧ́ти вс̂ѧ бл҃гаѧ е҆го·

Но товїѧ съ сн҃омъ свои҆мъ и҆ с жено́ю ѻ҆ста́вльши вс̂ѧ бл҃гаа своа, и҆ ѿбѣгъ съкры́сѧ, занѐ мно́ѕи любѧ́хꙋ е҆го·

И҆ бысть по дн҃ехъ, м҃е, ѹ҆би́ша цр҃ѧ сн҃ове е҆го.
и҆ възвратисѧ товїѧ въ дом̑ свои, и҆ вс̂ѧ же бл҃гаѧ е҆го возвращена бы́сть е҆мꙋ·

Глв̑҇а, в҃·

Посе́м же е҆гда̀ бысть дн҃ь пра́здника гн҃ѧ, и҆ сътворенъ бысть ѻ҆бѣдъ до́бръ въ домꙋ̀ товїинѣ, рече же сн҃ꙋ свое҆мꙋ.
и҆дѝ и҆ приведи нѣ́ких̑ ѿ колѣна на́шего боѧ́щихъсѧ б҃а, да ꙗ҆дѧт̑ с на́ми·

Є҆гда же и҆зыиде и҆ возврати́сѧ паки, и҆ возвѣсти е҆мꙋ̀, е҆ді́нъ ѿ сн҃овъ і҆и҆л҃евыхъ ѹ҆бїенъ лежа̀ на стогнѣ·

А҆́бїе же воста̀ скоро и҆зы́иде ѿ трапезы, ѻ҆ста́вльши ѻ҆бѣдъ не вкꙋсѝ ничто́же, и҆ прїиде къ тѣлꙋ мрътвомꙋ и҆ взѧт̑ е҆̀ и҆ несѐ в꙽ до́мъ свои в꙽ та́ине, да е҆гда̀ сл҃нце за́иде, съкровено погребет̑ е҆̀·

Є҆гдаж̑ съкры̀ тѣло мр҃твое в домꙋ̀ свое҆мъ, ꙗ҆дѐ хлѣбъ съ пла́чемъ и҆ съ боѧ́знїю въспомина́ѧ на словеса̀ ꙗ҆́же рече г҃ь, а҆м꙽мо́сомъ про̑҇ркомъ дн҃їе пра́зникъ ва́шихъ ѻ҆братѧ́тсѧ въ пла́чъ и҆ рыданїе.
е҆гда́ же сл҃нце западѐ, и҆́де и҆ погребе е҆го·

Ѡ҆блича́хꙋ же е҆го вс̂и и҆скренїи е҆го рекꙋщи.
не сицевы́ѧ л̂и ради ве́щи ѹ҆бїенъ бы́ти повелѣнъ е҆си ѿ цр҃ѧ, и҆ е́два ѹ҆бѣжа̀ смр҃ти.
и҆ паки погрѣбаеши мр҃твыхъ.
товїѧ же наи҆па́че боа́шесѧ б҃а неже цр҃ѧ въсхища́ше телеса̀ ѹ҆бїенаа и҆ сокрыва́ше в домꙋ̀ свое҆мъ.
и҆ въ полꙋнощех̑ погреба́ше т̂а·

Слꙋчи́ же сѧ нѣ́кое҆го дн҃е ѹ҆трꙋжен̑҇ ѿ гро́ба грѧдѧ̀, прїиде до до́мꙋ свое҆го, и҆ возлѧже близь стѣны̀ и҆ ѹ҆спѐ, и҆ спѧ́щꙋ е҆мꙋ падѐ гно́и теплъ на ѻ҆́чи е҆го ѿ гнѣзда̀ ла́стовича·

И҆ бы́сть слѣпъ, сїе же и҆скꙋше́нїе ѿ б҃а слꙋчи́сѧ е҆мꙋ.
да́же послд̑ѣнимъ лю́демъ да́стьсѧ ѻ҆́бра̑ терпѣнїѧ е҆го, ꙗ҆́ко и҆ пра́вед̑наго і҆́ѻва.
и҆же ѿ младе́нчества свое҆го в꙽сегда̀ б҃а боѧ́сѧ и҆ за́повѣди е҆го съхранѧа не быс̑҇ ско́рбенъ пред̑ бм҃ъ наказа́нїа ради слѣпоты̀ ꙗ҆́же слꙋчи́сѧ е҆мꙋ.
н̂о неподви́женъ въ бж҃їи стра́сѣ поживѐ, да́ющи хва́лꙋ б҃ꙋ ппо всѧ̀ дн҃и живота̀ свое҆го·

И҆же ꙗ҆́ко бл҃же́нномꙋ і҆ѻ́вꙋ наскака́хꙋ цр҃и.
та́ко и҆ е҆го ро́ди, и҆ ближнїи порꙋгахꙋсѧ животꙋ е҆го рекꙋщи·

Гдѣ̀ е҆сть ѹ҆пова́нїе твое е҆гож̑ ра́ди млс̑҇тынѧ и҆ погребе́нїе твори́лъ е҆си·

Товїѧ́ же запрѣщаше им̑ рекꙋщи.
не гл҃ите си́це, занѐ сн҃ве ст҃ых̑ е҆смы̀.
и҆ ча́емъ ѻ҆́ного живота̀ е҆гоже б҃ъ да́сть и҆же вѣрꙋ свою никогда не премѣнѧ́ютъ ѿ него̀·

А҆́нна же жена̀ е҆го на всѧ́къ дн҃ь хожда́ше къ дѣ́лꙋ тка́лищномꙋ.
и҆ ѿ трꙋда рꙋкъ своих̑ жи́тїю потребнаѧ возноша́ше.
приключи́ же сѧ нѣ́когда да козла принесѐ въ до́мъ.
е҆гоже товїѧ ѹ҆слы́ша̑ блею́ща.
рече ви́дите ѹ҆бо да не татьство бꙋ́детъ.
ѿда́ите е҆̀ е҆гож̑ е҆сть, и҆б̂о не подобает̑ намъ ꙗ҆́сти ѿ татьства ни́же ѻ҆сѧзати чт̂о, е҆мꙋже жена̀ е҆го съ ꙗ҆́ростїю ѿвѣща̀.
ѽ коль сꙋ́етна сътворена бысть ѹ҆пова́нїа твоа, и҆ млс̑҇тынѧ твоѧ̀ нн҃ѣ ꙗ҆ви́шасѧ.
и҆ сїѧ і҆ и́на сицева́ѧ словеса̀ поноша́ше е҆мꙋ·

Глв̑҇а, г҃·

Тогда товїѧ въздохнꙋ и҆ нача̀ моли́тисѧ съ слеза́ми рекꙋщи.
пра́веде́нъ е҆си г҃и и҆ вс̂и сꙋдѝ твоѝ пра́ви ст̑ꙋ.
и҆ вс̂и пꙋтїе твоѝ, млс̑҇ть і҆ и́стинна и҆ сꙋдъ·

И҆ нн҃ѣ г҃и въспомѧни м̂ѧ.
и҆ не сътворѝ мще́нїѧ ѻ҆ грѣсѣхъ мои҆хъ, ни́же въспомѧнѝ безаконїѧ моа, ниже племе́ни мое҆мꙋ ꙗ҆́ко не послꙋшахомъ за́повѣдїи твои҆хъ·

Сего ради преда́ни е҆смы̀ въ раз̑сѣа́нїе и҆ въ плѣненїе и҆ въ смр҃ть и҆ въ притчю, и҆ въ срамотꙋ̀ всѣмъ ꙗ҆зы́комъ в них̑ же разсѣѧ́лъ е҆си нас̑҇·

И҆ нн҃ѣ г҃и велїѝ сꙋды твоѝ ꙗ҆́ко не сътвори́хомъ по за́повѣдемъ твои҆м꙽.
и҆ не ходихом̑ бл҃го пред̑ тобо́ю·

И҆ нн҃ѣ г҃и по во́ли твое́и сътворѝ съ мно́ю, и҆ повелѝ с ми́ромъ прїѧ́ти дх҃ъ мо́и.
лꙋчши б̂о ми е҆сть ѹ҆мрѣти нежелѝ жи́ти·

Того́ же б̂о дн҃е слꙋчи́сѧ сарѣ дще́ри рагꙋ́илевѣ въ раге́сѣ гра́дѣ мидьстѣ.
слы́шати стꙋдъ ѿ е҆ді́ноа рабы́ни ѿц҃а свое҆го.
ꙗ҆́ко дана̀ бѧ́ше сед̑ми мꙋж́емъ, и҆ дѣмонъ и҆менем̑ а҆змодеѻ́съ, внезапꙋ ѹ҆бѝ и҆хъ, ꙗ҆́ко вшед̑ши бѧ́хꙋ к не́и.
и҆ е҆гда̀ за винꙋ е҆ѧ̀ запрѣщаше ѻ҆троковицы, ѻ҆трокови́ца же ѿвѣща̀ е́й рекꙋщѝ.
и҆ наи҆па́че ѿ тебѐ не ѹ́зрим̑ сн҃а ни́же дщери на землѝ.
ѹ҆бїица мꙋж́їи свои҆хъ.
и҆ е҆да ѹ҆би́ти м̂ѧ хо́щеши ꙗ҆́ко ѹ҆би́ла е҆си сед̑мь мꙋж́їи.
и҆ ѿ сего̀ гл҃а възы́иде са́ра връхꙋ кама́ры свое́ѧ и҆ тр̂и дн҃и и҆ тр̂и нощи не ꙗ҆сть ниже питъ.
н̂о стоа́щи съ слеза́ми молѧ́шесѧ б҃ꙋ.
да ѿ сего̀ стꙋда и҆зба́вит꙽ еѧ̀·

Бысть же въ дн҃ь тре́тїи е҆гда̀ съвръши мл҃твꙋ, блс̑҇вѧщи г҃а реч̑҇, блс̑҇ве́но е҆сть и҆мѧ̀ твое б҃е ѿц҃ъ на́ших̑ и҆ е҆гда̀ прогнѣва́ешисѧ, млс̑҇рдїе сътвори́ши, и҆ въ времѧ скорбѣнїѧ грѣсѝ ѻ҆пꙋстиши всѣмъ и҆же въз꙽зовꙋтъ т̂ѧ·

К тебѣ лицѐ мое ѻ҆бра́щꙋ, к тебѣ ѻ҆́чи моѝ въздвигнꙋ̀, въспрошꙋ̀ г҃и да ѿ съю́за стꙋ́да сего̀ ѿрѣшиши м̂ѧ, и҆ли и҆́стин꙽но ѿ зем̑ли и҆зми м̂ѧ·

Ты вѣси г҃и и҆же никогд̑а похотѣхъ мꙋж́а, и҆ чи́стꙋ въздръжахъ дш҃ꙋ мою̀ ѿ всѧ́кого похотѣнїѧ, ниже съ и҆гра́ющимъ смѣсих̑сѧ ниже с тѣми и҆же в лег꙽кости хо́дѧт̑ ѹ҆ча́стница воздах̑сѧ·

Мꙋжа же не похотѣнїем̑ моим̑ н̂о сътра́хом̑ твоим̑ и҆зволихъ прїѧ́ти.
е҆да̀ ли а҆́зъ недосто́ина быхъ тѣмъ, и҆ли ѹ҆бо ѻ҆нѝ мн̂ѣ не быша досто́ини.
и҆ли ѹ҆бо мꙋжꙋ и҆́номꙋ съдръжа́лъ е҆си мене·

Нѣсть б̂о въ чл҃цѣ вла́сть, н̂о совѣт꙽ тво́и, въи҆́стиннꙋ и́мать вс̂ѧ и҆же ѹ҆год̑на тебѣ.
е҆гоже животъ а҆́ще въ и҆скꙋше́нїи бꙋдетъ вѣнча́етсѧ.
аще же въ скорбѣнїи и҆зба́витсѧ.
и҆ а҆́ще въ и҆стлѣнїи бꙋдетъ къ млс̑҇ти твое́и прїити сподоби́тсѧ.
ни́же б̂о ѹ҆слади́тсѧ ѻ҆ погꙋбленїи на́шем̑.
и҆же по во́лнѣ тишинꙋ сътво́ритъ, пла́чю же и҆ рыда́нїю ра́дость и҆ веселїе възлїетъ.
да бꙋ́детъ и҆мѧ твоѐ б҃е і҆и҆л҃евъ блс̑҇ве́нно въ вѣки.
и҆ во ѻ҆́но вре́мѧ ѹ҆слы́шаны сꙋть мл҃твы ѻбо́ю пред̑ сла́вою вы́шнего б҃а·

И҆ послан꙽ б̂ѣ а҆́гг҃лъ гн҃ь рафаил̑҇ да ѻ҆чи́стит̑ и҆хъ ѻ҆́бою занѐ въ е҆дїно времѧ сꙋть моли́твы и҆хъ пред̑ гм҃ъ творе́ни·

Глав̑҇, д҃·

Сего ра́ди е҆гд̑а̀ товїѧ мнѧ́ше моли́твꙋ свою̀ ѹ҆слы́шанꙋ быти да ѹ҆́мретъ·

Призва̀ к себѣ товїю сн҃а своего, реч̑҇ же е҆мꙋ, слы́ши сн҃ꙋ мо́и словеса̀ ѹ҆стъ мо и҆хъ.
и҆ сїѧ въ срд̑ци твоем̑ ꙗ҆́ко ѻ҆снова́нїе положѝ·

Є҆гда̀прїиметъ б҃ъ дш҃ꙋ мою, тѣ́ло моѐ погребѝ.
и҆ въ чтѝ и҆мѣ́еши мт҃рь свою̀, всѧ̀ дн҃и живота̀ еѧ̀, и҆ памѧт̑ствꙋи и҆же коли́ки болѣзни терпѣла е҆сть тебе ради во чревѣ свое҆мъ·

Є҆гда же и҆ т̂а съвръшит̑ времѧ живота̀ свое҆го, погребе́ши ю҆̀ близ̑ мене·

Въ всѧ же дн҃и живота́ свое҆го въ ѹ́мѣ да и҆мѣ́еши б҃а.
и҆ стрежи да не нѣко́гда грѣхꙋ и҆зволи́ши и҆ престꙋпи́ши за́повѣди б҃а на́шего.
ѿ и҆мѣнїѧ же твое҆го творѝ ми́лостыню.
и҆ не ѿвратѝ лица твое҆го н̂и ѿ е҆ді́наг̑҇ ѹ҆бо́гаго, а҆́ще с̂е не сътвори́ши, то ни ѿ тебѐ ѿврати́тсѧ лице гн҃е.
е҆ли́ко мо́жеши толи́ко бꙋ́ди млс̑҇рдъ.
а҆́ще же мно́го тебѣ бꙋ́детъ, и҆зоби́лно въздава́и.
а҆́ще ма́ло тебѣ бꙋдетъ, и҆ ма́лое бл҃гово́лно ѹ҆частити помы́сли.
м꙽зды б̂о бл҃ги себѣ̀ съкровищꙋе҆ши в днь потре́бныи·

Ꙗ҆́ко милостынѧ ѿ всѧ́каго грѣха и҆ ѿ смр҃ти и҆зба́витъ и҆ не ѻ҆ста́витъ дш҃и и҆тѝ въ тмꙋ.
ѹ҆пова́нїе ве́лїе бꙋдетъ пред̑ лицемъ бж҃їимъ млс̑҇тынѧ всм̑ѣ сътворѧ́ющимъ ю҆̀·

Воньми себѣ̀ прилѣжнѣ сн҃ꙋ мо́и ѿ всѧ́каго дерзновенїѧ.
и҆ кро́мѣ жены̀ твое́ѧ никогда̀ ѻ҆сла́биши грѣха позна́ти·

Горды́нѧ нико́ли въ твое҆мъ чю́въствѣ, и҆ли въ твое҆мъ сло́вѣ властвова́ти попꙋсти́ши.
на тою̀ б̂о нача́ло прїѧ всѧ́кое гꙋби́тельство·

Є҆ли́цы тебѣ̀ нѣ́что съдѣлают̑, ско́ро им̑ м꙽здꙋ возда́и.
и҆ м꙽зды нае́мника твое҆го пред̑ собо́ю ѿнд̑ꙋ не ѻ҆ставѝ·

Чт̂о ѿ и҆́ного ненави́диши сътвори́ти тебѣ, зри да не и҆ т̂ы нѣкогда̀ дрꙋго́мꙋ сътво́риши·

Хлѣ́бъ тво́и съ а҆лъчными и҆ с требꙋ́ющими ꙗ҆́ждь.
и҆ ѿ ѻ҆дѣа́нїи твоих̑ нагих̑ ѻ҆дѣ́и.
хлѣбъ же тво́и и҆ вино твоѐ при погребенїю пра́вед̑наго дава́и.
и҆ не ꙗ҆́ждь е҆го ниже пїи съ грѣшникы·

Совѣтъ всегда̀ ѿ мꙋ́дра пои҆щи.
въ всѧ́ко вре́мѧ блс̑҇ви б҃а.
и҆спросѝ ѿ него да пꙋти твоѝ ѹ҆пра́витъ.
и҆ всѧ̀ совѣты твоѧ̀ в немъ да пребыва́ютъ·

Сказꙋ́ю же т̂и и҆ сѐ сн҃ꙋ мо́и, ꙗ҆ко дах̑, і҃, гри́венъ сребра̀, е҆гда̀ е҆щѐ младенецъ бы́лъ е҆си гаваи҆лꙋ въ раге́сѣ гра́дѣ мед̑стѣ, и҆ рꙋкописа́нїе е҆го и҆мѣ́ющꙋ м̂и·

И҆ сего ради възы́щи ка́ко к немꙋ дои҆деши, да прїимеши ѿ не́го ѻ҆пи́саннꙋю тѧ́гость сребра̀.
и҆ воздаси е҆мꙋ рꙋкописа́нїе е҆го.
не ѹ҆бо́исѧ сн҃ꙋ мо́и.
а҆́ще и҆ нище́тно жи́тїе живем꙽, н̂о многа бл҃га и҆мѣти бꙋ́демъ а҆́ще ѹ҆боим̑сѧ б҃а и҆ ѿстꙋ́пимъ ѿ всѧка́го грѣха и҆ сътво́римъ бл҃гаѧ·

Глв̑҇а, е҃·

Тогда̀ ѿвѣща̀ товїа ѿц҃ꙋ свое҆мꙋ и҆ рече.
вс̂ѧ е҆ли́ка повелѣ́лъ ми е҆си сътворю̀ ѿч҃е.
н̂о ка́ко въпрошꙋ ѻ҆ сребрѣ том̑ не вѣмъ, то́и м̂ѧ не знает̑.
и҆ а́зъ е҆го та́коже·

Кое зна́менїе да́мъ е҆мꙋ, н̂о ниже пꙋтѝ и҆же та́мо и҆дꙋ не свѣ́де·

Тогда̀ ѿц҃ъ е҆го ѿвѣща̀ е҆мꙋ и҆ рече.
рꙋкописа́нїе б̂о а҆зъ и҆мѣ́ю.
и҆же е҆̀ е҆гда̀ пока́жеши е҆мꙋ, и҆ а́бїе възвратит̑ т̂и·

Но̂ и҆дѝ нн҃ѣ и҆ взыщѝ себѣ нѣ́коего вѣрна мꙋж́а и҆же и҆детъ с тобо́ю по м꙽здѣ̀.
до́нъдеже е҆ще жи́въ е҆смь да въспрїимеши сребро̀ ѻ҆́но·

Тогда̀ и҆зы́иде товїа и҆ ѻ҆брѣтѐ ю҆́ношꙋ свѣтла препоѧ́сана стоѧ́ща, ꙗ҆́ко ѹ҆гото́ванъ на пꙋть, и҆ не знаа́ше ꙗ҆́ко а҆гг҃лъ бж҃їи б̂ѣ·

Поздрави е҆го и҆ рече, ѿкꙋдꙋ т̂ѧ и҆мѣ́ю бл҃гїи ю҆́ноша.
ѻ҆́нже ѿвѣща̀, ѿ сн҃овъ і҆и҆л҃евъ, и҆ рече е҆мꙋ товїѧ.
вѣ́си ли пꙋть и҆же веде́тъ въ стра́нꙋ мед̑скꙋю, и҆ ѿвѣща̀ е҆мꙋ вѣмъ.
и҆ вс̂и пꙋти е҆го ча́сто прохождах̑, и҆ быва́хъ ѹ҆ гаваи́ла бра́та нашего, и҆же живе́тъ в раге́сѣ гра́дѣ ме́дьстѣ, и҆же е҆сть въ горѣ̀ е҆гвата́нѣ.
и҆ рече е҆мꙋ товїа, потерпѝ м̂и ма́ло зд̂ѣ молю̀ т̂ѧ, до́ндеже сїѧ възвѣщꙋ ѿц҃ꙋ мое҆мꙋ·

И҆ вни́де товїа и҆ сказа̀ вс̂ѧ сїѧ ѿц҃ꙋ свое҆мꙋ, е҆мꙋже диви́сѧ ѿц҃ъ, и҆ моли да вни́дет꙽ к немꙋ.
и҆ вниде и҆ поздрави е҆го и҆ рече.
ра́дость тебѣ всегда̀ бꙋ́детъ·

И҆ реч̑҇ товїѧ ка́ко ра́дость мн̂ѣ бꙋ́дт̑е иже во тмѣ сѣжꙋ.
и҆ свѣта нб҃си не ви́ждꙋ·

И҆ рече е҆мꙋ ю҆́ноша.
крѣ́покъ бꙋди дш҃ею, и҆ дне́сь ѿ б҃а ѻ҆здравѣеши·

И҆ рече е҆мꙋ товїа.
ни ли възмо́жеши и҆звести сн҃а мое҆го къ гаваи́лꙋ в рагес̑҇ град̑ мед̑скїи.
и҆ е҆гда̀ възврати́шисѧ възда́мъ тебѣ м꙽здꙋ твою·

И҆ реч̑҇ а҆гг҃лъ.
а҆зъ ведꙋ и҆ па́ки приведꙋ е҆го к тебѣ.
и҆ ѿвѣща̀ е҆мꙋ товїѧ·

Молю̀ т̂ѧ скажи м̂и ѿ кое́го до́мꙋ е҆си, и҆ли ѿ кое́го колѣна.
е҆мꙋж́е а҆гг҃лъ рафаи́лъ реч̑҇.
род̑ ли и҆́щеши нае́мника, и҆ли то́кмо нае́мника и҆же съ сн҃омъ твои҆мъ и҆детъ.
но да не скорбенъ тебѣ въздамсѧ·

А҆зъ е҆смь а҆за́рїѧ а҆на́нїи вели́каго сн҃ъ.
и҆ ѿвѣща̀ товїѧ и҆ рече.
ѿ вели́ка ро́да е҆си но молю̀ т̂ѧ не прогнѣви́сѧ, ꙗ҆́ко хотѣ́хъ ѹ҆вѣдѣти род̑ твои·

Реч̑҇ же е҆мꙋ а҆гг҃лъ, а҆зъ здра́ва ведꙋ, и҆ здра́ва к тебѣ приведꙋ сн҃а твое҆го·

ѿвѣща же товїа и҆ реч̑҇.
бл҃го ходи́те и҆ бꙋ́детъ г҃ь с ва́ми, и҆ а҆гг҃лъ е҆го да проведе́тъ в̂ы.
тогда ѹ҆готоваша вс̂ѧ и҆же бѧ́хꙋ на пꙋть.
и҆ поздра́ви ѿц҃а свое҆го, и҆ мт҃рь, і҆ и҆до́ста ѻ҆́ба въкꙋ́пѣ·

Є҆гда же и҆до́ста, нача̀ ма́ти е҆го пла́кати и҆ гл҃ати.
же́злъ ста́рости на́шеѧ взѧ́лъ е҆си, и҆ ѿсла́лъ е҆си ѿ нас̑҇·

ѽ да не бы было сребро̀ т̂о, поне́же посла́лъ е҆си е҆го·

довлѧ́ше б̂о намъ ѹ҆бо́жество на́ше.
и҆ въ бога́тество въмѣнѧ́хомъ, е҆гда̀ ви́дѣхом̑ сн҃а на́шего пред̑ собо́ю·

Рече же е́и товїа, не пла́чисѧ, здрав̑҇ прїидетъ сн҃ъ на́шъ тамо, и҆ здрав̑҇ ѻ҆брати́тсѧ к намъ, и҆ ѻ́чи твоѝ ѹ҆́зрѧтъ е҆го·

Вѣ́рꙋю ѹ҆бо ꙗ҆́ко а҆гг҃л꙽ гн҃ь бл҃гїи, съпоспѣшит̑ вс̂ѧ бл҃гаѧ и҆ма.
ꙗ҆́же а҆ще въсхо́щетъ твори́ти та́коже и҆ съ ра́достїю въз꙽врати́тсѧ к намъ.
къ сицевомꙋ гл҃ꙋ преста̀ ма́ти е҆го пла́кати и҆ ѹ҆молча̀·

Глв̑҇а, ѕ҃·

Идѧ́ше же товїѧ, и҆ пе́съ послѣдꙋѧ́ е҆мꙋ.
и҆ ѻ҆блѧ́же въ пе́рвꙋю но́щь бли́зъ рѣкѝ ти́гры·

І҆ и҆зы́иде да ѹ҆мы́етъ но́ѕѣ свои.
и҆ с̂е ры́ба вели́ка и҆зы́иде на пожре́нїе его.
е҆ѧже ѹ҆жасе́сѧ товїѧ въпїѧ гла́сом꙽ вели́кимъ рекꙋще·

Ги҃ хо́щетъ м̂ѧ пожѣрти ры́ба·

И҆ рече е҆мꙋ а꙽гг҃лъ възмѝ за що́кꙋ е҆ѧ и҆ въстѧгнѝ е҆ѧ̀ к себѣ, се же сътвори въстѧгнꙋ е҆ѧ̀, на́ сꙋхо, и҆ нача̀ мета́тисѧ пред̑ нога́ма е҆го·

Тогда̀ рече е҆мꙋ а҆гг҃лъ.
распори т̂ꙋ рибꙋ, и҆ срд̑це е҆ѧ̀ и҆ ѹ҆тро́бꙋ и҆ же́лчь сохранѝ себѣ.
занѐ сїа потре́бна сꙋть и҆ на врачева́нїе ключи́ма.
и҆же е҆гда̀ сътвори, и҆ ча́сть е҆ді́нꙋ и҆спече и҆ взѧ́тъ ю҆̀ съ собо́ю на пꙋть.
про́чаѧ же ѻ҆соли́ша да́же ѹ҆довлит̑сѧ и҆мъ.
до́ндеже прїидꙋтъ въ раге́съ гра́дъ мед̑скїи·

Тогда̀ въпросѝ товїѧ а҆гг҃ла, и҆ реч̑҇ е҆мꙋ.
молю̀ т̂ѧ а҆за́рїе бра́те.
да ска́жеши мн̂ѣ чт̂о за врачева́нїе и҆мѣю́тъ т̂а и҆же ѿ ры́бы съхрани́ти повелѣ́лъ е҆си.
и҆ ѿвѣща̀ а҆гг҃лъ рече к немꙋ.
ча́сть срд̑ца ры́бїѧ а҆ще възложи́ши на ѹ҆́глїе, ды́мъ е҆ѧ прогонитъ всѧ́къ ро́дъ дѣмоньскїи, и҆ли ѿ мꙋж́а и҆ли ѿ жены̀.
и҆ пото́мъ нико́гда же не пристꙋпит꙽.
и҆ же́лчь възмо́жетъ на помаза́нїе ѻ҆чесо́мъ, на ни́х꙽ же а҆ще бꙋдетъ бѣльмо, и҆ ѹ҆здравѧтсѧ·

И҆ рече е҆мꙋ товїѧ.
гдѣ хо́щеши да пребыва́емъ·

ѿвѣща же а҆гг҃лъ рече, е҆сть здѣ мꙋ́жъ и҆менемъ рагꙋи́лъ бли́жнїи ѿ колѣ́на твое҆го.
и҆ се́и и҆́мат̑ дще́рь и҆мене́мъ сара, и҆ не и҆́мать ни е҆ді́наго сн҃а и҆ли дщери ра́звѣ е҆ѧ̀, тебѣ и҆́мать бы́ти вс̂ѧ и҆мѣ́нїа е҆го, и҆маши б̂о е҆ѧ̀ взѧ́ти себѣ въ женꙋ̀·

Сего ради проси ѿц҃а е҆ѧ̀, и҆ да́сть тебѣ е҆ѧ̀ въ женꙋ·

Тогда̀ ѿвѣща̀ товїѧ и҆ рече, слы́шахъ ꙗ҆́коже дана бѣ сед̑ми мꙋжемъ и҆ мр҃тви сꙋть, н̂о и҆ с̂е слы́шахъ ꙗ҆́ко дѣ́монъ ѹ҆би ѧ҆̀·

Сего рад̑и̑ боюсѧ да и҆ мн̂ѣ сїѧ не слꙋчи́тсѧ, зане а҆зъ е҆ді́нъ е҆смь ѹ҆ родителеи моих̑ и҆ низложи́лъ быхъ старость и҆хъ съ скорбѣ́нїемъ въ гро́бъ·

Тогда а҆гг҃л꙽ рафаи́лъ рече е҆мꙋ, послꙋшаи м̂ѧ, а҆зъ т̂и покажꙋ сихъ, на ни́х꙽же дѣмонъ и҆́мать вла́сть, сїи бо и҆же ѻ҆женѧ́ютсѧ си́це, да б҃а ѿ себе и҆ ѿ свое҆го ѹ҆́ма ѿганѧ́ютъ, и҆ свое҆мꙋ блд̑ꙋствꙋ тако настоѧт̑, ꙗ҆́ко ко́нь и҆ м꙽скъ в нем꙽же нѣ́сть ра́зꙋма·

Над̑ сицевыми б̂о дѣмонъ и҆́мать власть·

Ты же е҆гда прїимеши ю҆̀, и҆ входѧ́щи в ло́жницꙋ по три дн҃и въздержисѧ ѿ неа̀, и҆ ничтоже и҆́но то́кмо мл҃твам̑ настоѧ́ще с нею·

В тꙋ́ю же но́щъ пе́рвꙋю, да възложи́ши на ѹ́глїе ѻ҆гнено ѹ҆тро́бꙋ ри́бы сеѧ, і҆ и҆з꙽женꙋтсѧ дѣ́мони·

Въ вторꙋ́ю же нощ꙽ въ сложе́нїе ст҃ымъ патрїа́рхомъ прїимешисѧ·

Тре́тїе же но́щи блс̑҇венїе наслѣди́ши, да сн҃ове ро́дѧтсѧ здра́ви ѿ васъ·

Пришед̑ши же тре́тїе́и но́щи прїимеши дв҃ꙋ съ стра́хом̑ гн҃имъ.
бо́леи пло́да ра́ди нежели блꙋ́да.
да сѣ́мѧ а҆врамле блс̑҇венїе въ сн҃ѣхъ наслѣди́ши·

Глв̑҇а, з҃·

Тогда̀ внидо́ша къ рагꙋи́лꙋ и҆ прїѧ́тъ ѧ҆̀ съ ра́достїю.
раз꙽смотрѧ́ше же товїю, рече а҆́ннѣ женѣ̀ свое́и, ка́ко подо́бенъ е҆сть ю҆́ноша то́и сн҃ꙋ бра́та мое҆го·

И҆ е҆гда̀ сїе гл҃а, ре́че, ѿкꙋ́дꙋ е҆сте ю҆́ноши бра́тїѧ на́ша.
ѻ҆на́ же рѣ́ста ѿ колѣ́на неѳали́млѧ е҆смы̀, ѿ ю҆́зникъ и҆же сꙋть въ ниневїи·

Рече же и҆ма рагꙋи́лъ зна́ета ли товїю бра́та мое҆го.
ѻ҆на́ же рѣ́ста зна́евѣ·

Є҆гда же мно́га бл҃га гл҃ашесѧ ѻ҆ не́мъ.
рече а҆гг҃лъ къ рагꙋи́лꙋ, товїѧ ѻ҆ не́м꙽же въпраша́еши ѿц҃ъ сего е҆сть·

И҆ ѻ҆бїѧ́тъ и҆̀ рагꙋи́лъ.
и҆ съ слеза́ми цѣлова е҆го.
и҆ пла́чющи на выѝ рече.
блс̑҇венїе тебѣ да бꙋ́детъ сн҃е мои.
занѐ бл҃га и҆ прпд̑бна мꙋж́а сн҃ъ е҆си, и҆ а́нна жена̀ е҆го и҆ сара дщ̂и слези́ста·

Є҆гда же гл҃аста.
повелѣ̀ рагꙋи́лъ закла́ти ѻ҆́вна, и҆ ѹ҆готова́ти ѹ҆чрежде́нїе·

Є҆гда же молѧ́ше и҆хъ да ѻ҆бѣдꙋют̑.
реч̑҇ товїѧ, сего ради а҆зъ дне́сь и҆ не ꙗ҆́мъ ни пїю, дон̑҇деже въспроше́нїе мое ѹ҆слы́шиши, и҆ ѻ҆бѣща́еши мнѣ̀ да́ти са́рꙋ дще́рь твою̀·

Сїи гл҃ъ е҆гда̀ ѹ҆слы́ша рагꙋи́лъ ѹ҆страши́сѧ, вѣдѧщи чт̂о слꙋчи́сѧ ѻ҆нѣмъ седми мꙋжемъ, и҆же внидо́ша к не́и.
и҆ ѹ҆страша́тисѧ нача̀ да не ѹ҆бо и҆ е҆мꙋ та́ко слꙋчи́тсѧ.
и҆ е҆гда̀ размышлѧ́ше в себѣ, и҆ не даѧ́ше товїи ни е҆ді́наго ѿвѣта·

Рече е҆мꙋ а҆гг҃лъ, не бо́исѧ да́ти еѧ̀ е҆мꙋ.
ꙗ҆́ко семꙋ̀ боꙗ҆́щꙋсѧ б҃а да вдастьсѧ въ женꙋ̀ дще́рь твоѧ̀.
сего ради и҆́нъ не възмо́же и҆мѣти ю҆̀·

Тогда̀ рече рагꙋи́лъ, не ѻ҆ста́ви б҃ъ мл҃твы моеа, и҆ сле́зы моѧ̀ пред лицемъ своим̑ прїѧ̀·

И҆ вѣ́рꙋю ꙗ҆́ко сего ради сътвори вамъ прїити къ мнѣ̀.
да и҆ сїѧ присовокꙋпи́тсѧ племе́ни свое҆мꙋ по зако́нꙋ моѷсїѻвꙋ·

И҆ сего ради нн҃ѣ не сꙋмнѧ́исѧ, ꙗ҆́ко тебѣ ю҆̀ въда́мъ.
и҆ ꙗ҆́тъ за десни́цꙋ дще́рь свою̀.
и҆ дадѐ ю҆̀ въ десни́цꙋ товїи рекꙋщи, б҃ъ а҆враа́мов̑҇, б҃ъ і҆саа́ковъ, и҆ б҃ъ і҆а́ковль да бꙋ́детъ с ва́ми, и҆ то́и да съвокꙋпи́тъ в̂ы.
і҆ и҆спо́лнитъ блс̑҇венїе свое на васъ·

И҆ прїе́мъ хартїю сътвори писа́нїе съвокꙋпле́нїѧ.
и҆ посем̑ ѹ҆чрежда́хꙋсѧ блс̑҇вѧще г҃а б҃а·

Възва же рагꙋи́лъ а҆́ннꙋ женꙋ̀ свою̀, и повелѣ̀ е́и да ѹ҆готовает̑ и҆́нꙋ ло́жницꙋ, и҆ ѹ҆готова̀.
и҆ въведе в н̂ю сарꙋ дще́рь свою̀, и҆ слезѧ́ще рече е́и.
крѣпко ѹ҆пова́нїе и҆мѣи дщ̂и моѧ̀·

Гь҃ вы́шнїи да́сть ти ра́дость, за ско́рбь ю҆́же претерпѣла е҆си·

Глв̑҇а, и҃·

По вечеранїю же въведо́ша ю҆́ношꙋ к не́и.
и҆ въспомѧнꙋ товїа словеса̀ а҆гг҃ла, і҆ и҆зѧт̑ ѿ влага́лища свое҆го ча́сть ѹ҆тро́бы ры́бїѧ, и҆ възложи ю҆̀ на ѹ҆́глїе ѻ҆́гненое·

А҆гг҃лъ же рафаи́лъ въсхитѝ дѣ́мона, и҆ ѹ҆вѧза е҆го въ пꙋсты́ни вы́ше е҆гѷпта·

Тогда̀ товїѧ наказа дв҃цꙋ и҆ рече е́и, са́ра въста́ни и҆ помоли́сѧ г҃ꙋ б҃ꙋ днс̑҇е, и҆ заѹ҆́тра, и҆ по заѹ҆́трїи.
ꙗ҆́ко сїи тр̂и но́щи б҃ꙋ присвоимсѧ·

Є҆гда же про́идетъ тре́тїѧ но́щь тогда̀ съвокꙋпи́мсѧ.
сн҃ове б̂о ст҃ыхъ людїи е҆смы̀.
и҆ не съвокꙋпи́мсѧ та́ко ꙗ҆́ко ꙗ҆зы́цы и҆же не вѣ́дѧтъ б҃а·

И҆ въста́вши въкꙋ́пѣ молѧ́хꙋсѧ б҃ꙋ съ ѹ҆миле́нїем꙽.
да здра́вїе да́стьсѧ им̑·

Рече же товїѧ, г҃и б҃е ѿц҃ъ на́шихъ хва́лѧт̑ т̂ѧ нб҃са и҆ землѧ̀, мо́ре же і҆ и҆сто́чницы и҆ рѣ́ки, и҆ всѧ̀ творе́нїѧ твоѧ̀, і҆ и́же в них̑ сꙋть·

Ты сътворѝ а҆да́ма ѿ прьсти, и҆ далъ е҆си е҆мꙋ помо́щницꙋ е҆в꙽вꙋ.
и҆ нн҃ѣ г҃и б҃е т̂ы вѣ́си, и҆же не въ блꙋ́дъ прїе́млю сестрꙋ мою̀ сꙋпрꙋ́гꙋ, н̂о любве ради пло́да вѣ́чнаго, да блс̑҇витсѧ в не́мъ и҆мѧ твое въ вѣ́ки вѣкомъ·

И҆ са́ра та́кожд̑е молѧ́шесѧ гл҃юще, поми́лꙋи нас̑҇ г҃и поми́лꙋи нас̑҇, и҆ да състарѣ́емсѧ ѻ҆́ба здра́ва·

И҆ бы́сть въ кꙋроглаше́нїе, повелѣ̀ рагꙋи́лъ призва́ти рабы̀ своѧ̀, і҆ и҆до́ша с ни́мъ въкꙋ́пѣ да и҆скопа́ютъ гро́бъ.
мнѣста б̂о ꙗ҆́ко та́коже слꙋчи́сѧ е҆мꙋ, ꙗ҆́коже и҆ про́чимъ, з҃, мꙋжемъ, и҆же въхожда́ше к не́и·

Є҆гда же ѹ҆готоваша гро́бъ.
ѻ҆бра́щсѧ рагꙋил꙽ к женѣ свое́и, и҆ рече е́и, посли е҆ді́нꙋ ѿ рабы́нь твои҆хъ, и҆ да ви́дитъ а҆ще мр҃твъ е҆сть, да погребꙋ е҆го пре́же даже сн҃цю не в꙽зыити·

ѻна́ же посла̀ е҆ді́нꙋ ѿ рабы́нь своих̑, и҆же вни́де в ло́жницꙋ и҆ ѻ҆брѣтѐ их̑ жи́вы и҆ здра́вы въкꙋ́пѣ спѧ́щи, и҆ ѻ҆бра́щсѧ повѣствова бл҃гꙋ по́вѣсть.
и҆ хвали́ша г҃а б҃а, рагꙋи́лъ и҆ а́нна жена̀ е҆го·

И҆ реко́ша, хвали́м꙽ т̂ѧ г҃и б҃е і҆и҆л҃ев꙽.
и҆же не слꙋчи́сѧ намъ та́ко ꙗ҆коже мышлѧ́хомъ.
сътвори́лъ е҆си въи҆́стиннꙋ с на́ми млс̑҇ть твою.
и҆ ѿгна́лъ е҆си вра́га и҆же скорбѧ̀ насъ·

ѹ҆млрс̑҇ди́въ же сѧ над̑ двѣма сима, да́и же им̑ г҃и прилѣж́не хвали́ти т̂ѧ·

и҆ же́ртвꙋ хвале́нїа твое҆го, здра́вїа ра́ди свое҆го приноси́ти.
да позна́ют̑ вс̂и ꙗ҆зы́цы, и҆же т̂ы е҆си б҃ъ е҆ді́нъ по все́и землѝ, і҆ а́бїе повелѣ̀ рагꙋи́л꙽ рабо́мъ свои҆мъ да и҆спо́лнѧтъ ро́въ землѝ, ꙗ҆́же и҆скопа́ша, пре́же не́жели дн҃ь бꙋ́детъ.
женѣ же свое́и рече да сътворитъ ѹ҆чрежде́нїе.
и҆ ѹ҆готоваетъ всѧ̀ ꙗ҆́же на пи́щꙋ, дв̂ѣ кра́вы тꙋ́чны, и҆ четы́ре ѻ҆́вны заклати, и҆ ѹ҆готовати потре́бнаа всѣмъ съсѣ́домъ своим̑, и҆ всѣмъ ѹ҆́жником̑<.>

И҆ заклѧ̀ рагꙋи́лъ товїю, да пребꙋдет̑ ѹ҆ него дв̂ѣ недели.
съ всѣхъ ꙗ҆́же и҆мѣѧ́ше рагꙋи́лъ, дадѐ товїи пол̑҇.
и҆ сътвори рꙋкописа́нїе, да да́стьсѧ товїи и҆ втора́ѧ ча́сть ѻ҆ста́вшаѧ по смерти е҆го въ ѻ҆держа́нїе·

Глв̑҇а, ѳ҃·

Тогда̀ възва̀ товїѧ а҆гг҃ла къ себѣ, е҆гоже мнѧ́ше чл҃ка бы́ти.
и҆ реч̑҇ к немꙋ а҆за́рїѧ бра́те молю̀ тѧ да послꙋшае҆ши словесѝ мое҆го.
понѐ и҆ сам̑ быхъ преда́лсѧ тебѣ въ раба̀, занѐ не досто́инъ е҆смь предъ видѣнїемъ твои҆мъ, ѻ҆баче помолю̀ т̂ѧ, да прїимеши съ собою говѧда и҆ рабы̀, и҆ пои҆ди къ гаваи́лꙋ въ рагесъ гра́дъ медьскїи, возд̑аси же е҆мꙋ рꙋкописа́нїе е҆го и҆ прїимеши ѿ не́го сребро̀.
и҆ ѹ҆моли е҆го да прїидетъ къ мнѣ̀ на́ брак꙽·

Вѣси б̂о са́мъ ꙗ҆́ко счита́етъ ѿц҃ъ мо́и дн҃и.
и҆ а́ще ѹ҆медли́мъ е҆ді́нъ дн҃ь и҆л̂и вѧ́щши, съскорбит̑сѧ дш҃а е҆го.
і҆ и́стиннꙋ вѣ́даеши ка́ко заклѧ м̂ѧ рагꙋ́илъ, е҆гоже клѧ́твы престꙋпи́ти не могꙋ̀·

Тогда̀ рафаи́лъ поѧ́тъ четы́ре ѿ рабъ рагꙋ́ель, и҆ дв̂а вельблю́да шед̑ въ раге́съ град̑ медьскїи.
и҆ ѻ҆брѣт꙽ши гаваи́ла вда е҆мꙋ рꙋкописа́нїе е҆го, и҆ прїѧт̑ ѿ не́го вс̂е сребро̀.
и҆ сказа же е҆мꙋ ѻ҆ товїѝ сн҃ꙋ товїинѣ вс̂ѧ и҆же сътворена бы́сть·

Възва́ же е҆го съ собо́ю прїити на́ брак̑҇, е҆гда же прїиде в дом̑ рагꙋи́ла.
ѻ҆брѣте товїю сѣдѧ́ща при трапеѕѣ, и҆ а́бїе воста̀ ѿ трапезы лобыза́хꙋсѧ межд̑ꙋ себѐ·

И҆ пла́ка гаваи́лъ хвалѧ́ше б҃а и҆ реч̑҇.
да блс̑҇вит̑ т̂ѧ г҃ь б҃ъ і҆и҆л҃евъ.
и҆же сн҃ъ е҆си прпд̑бна мꙋ́жа и҆ пра́вед̑на, и҆ боѧ́щасѧ б҃а, и҆ млс̑҇тыню творѧ́ща.
да бꙋди блс̑҇ве́нїе и҆ на женѣ твое́и ꙗ҆́же т̂и да́на, и҆ на ро́дѣ ва́шемъ.
и҆ да ѹ҆́зрите сн҃ы ва́ша и҆ сн҃ове сн҃въ ва́ших̑, даже до третїаго и҆ четве́ртаг̑҇ ро́да·

И҆ бꙋ́детъ сѣмѧ ва́ше блс̑҇ве́но ѿ б҃а і҆и҆л҃ева.
и҆же црс̑҇швꙋетъ въ вѣки вѣкомъ.
е҆гда́ же вс̂и реко́ша а҆ми́нь·

И҆ пристꙋпи́ша къ трапе́ѕѣ съ стра́хомъ гн҃имъ и҆ бра́къ твораще·

Глав̑҇, і҃·

Єгда б̂о продолжи вре́мѧ дн҃їи товїѧ бра́ка ради, прискор̑҇бенъ бысть ѿц҃ъ е҆го товїа рекꙋщи.
чесо ради пребывает̑т̑ сн҃ъ мо́и, и҆ли въскꙋю ѹ҆дер̑҇жа́нъ е҆сть·

Мню б̂о занѐ гаваи́лъ ѹ҆́мре.
и҆ нс̑҇ѣ кто е҆мꙋ̀ воздас̑҇ сребро̀·

Нача же скорбѣти ѕѣ́ло ѻ҆́нь, и҆ а́нна жена̀ е҆го с ним̑.
и҆ нача́ша ѻ҆́ба вкꙋпѣ скорбѣти, того ради и҆же дн҃ь ѹ҆ста́влен̑҇ и҆ не ѻ҆брати́сѧ сн҃ъ их̑ к ним̑·

И҆ пла́каше б̂о мт҃и е҆го неѹ҆тѣшными слеза́ми и҆ рече·

Ѹ҆вы мн̂ѣ сн҃ꙋ мо́и въскꙋ́ю тебѐ послахомъ пꙋтьствова́ти дале́че.
ѽ свѣтлость ѻ҆́чїю на́шею и҆ жезлъ ста́рости на́шеѧ, ѹ҆тѣше́нїе живота на́шего, и҆ ѹ҆пованїе послѣдїѧ на́шего, вс̂ѧ вкꙋпѣ въ тебѣ̀ е҆ді́номъ и҆мѣ́ющи, не и҆мѣхомъ б̂о тебѐ ѿпꙋсти́ти ѿ себѐ.
е҆́йже гл҃аше товїѧ ѹ҆молчи и҆ не скоръби.
здра́въ е҆сть сн҃ъ на́ю, поне́же вѣ́ренъ е҆сть мꙋж́ъ то́и с ни́мже послахом̑ е҆го.
ѻ҆на́ же ника́коже не хотѧ́ше ѹ҆тѣшитисѧ, н̂о на всѧ́къ дн҃ь и҆схожда́ше ѻ҆́крс̑҇тъ зрѧ́ще, и҆ ѻ҆бхожда́ше пꙋти всѧ̀ по ни́хже ѹ҆пова̀ възвратитисѧ е҆мꙋ, да понѐ и҆зъдалеча ѹ҆́зритъ е҆го грѧдꙋща·

Рагꙋи́лъ же гл҃а к зѧ́тю свое҆мꙋ пребыва́и здѣ̀, и҆ а́зъ послю посолъ възвѣща́ющи ѻ҆ здра́вїи твое҆мъ къ товїю ѿц҃ꙋ твое҆мꙋ, къ немꙋже товїѧ рече·

А҆́зъ вѣмъ и҆же ѿц҃ъ мо́и и҆ мт҃и моѧ̀ нн҃ѣ съчита́ютъ дн҃и, и҆ смꙋща́етсѧ дх҃ъ и҆хъ в ни́хъ.
Є҆гдаж̑ словесы многими мл҃ѧ́ше рагꙋил̑҇ товїю, ѻ҆́нже ника́ко и҆зволи быти семꙋ̀·

И҆ даде е҆мꙋ сарꙋ, и҆ полъ и҆мѣнїѧ свое҆го, и҆ ѻ҆тро́ки и҆ ѻ҆трокови́цы, и҆ скоти и҆ вельблю́ды, и҆ кра́вы, и҆ сребренники мно́ги·

И҆ здрава и҆ радостна ѿпꙋсти и҆̀ ѿ себе рекꙋщи.
а҆гг҃лъ гн҃ь ст҃ъ да бꙋдет̑ в пꙋтѝ ва́шем̑ проведетъ же васъ здра́вы и҆ крѣпки и҆ да ѻ҆брѧ́щете вс̂ѧ пра́ва въ ро́дѣ ва́шемъ, и҆ да ви́дѧтъ ѻ҆́чи моѝ сн҃ове ваши преже неже ѹ҆мрꙋ·

И҆ взѧ́ша роди́тели дще́рь свою ѻ҆блобыза́ша е҆ѧ̀ и҆ ѿпꙋстиша да и҆дет̑, наказꙋ́юще ю҆̀ чс̑҇тне и҆мѣти све́кра и҆ свекро́вь, и҆ люби́ти мꙋжа свое҆го, и҆ домоча́дцы стро́ити и҆ дръжа́ти до́мъ.
и҆ себе самꙋю непови́ннꙋ храни́ти·

Глв̑҇а, а҃і·

Єгда́ же ѻ҆брати́стасѧ и҆ дои҆до́ша до хара́на.
и҆же е҆сть на полъ пꙋтѝ, проти́въ ниневїи, а҃і, дн҃и.
рече же а҆́гг҃лъ, бра́те товїѧ, вѣси ꙗ҆ко ѻ҆ста́вилъ е҆си ѿц҃а свое҆го.
а҆ще ѹ҆бо ѹ҆го́дно тебѣ да прїидемъ напред̑, раби́ же твоѝсъ ти́хостїю да и҆дꙋтъ по насъ въкꙋ́пѣ со жено́ю твое́ю и҆ съ ско́ты·

Є҆гда́ же ѹ҆год̑но е҆мꙋ бы́сть и҆до́ста напред̑·

Рече же рафаи́лъ товїи, возмѝ съ собо́ю же́лчь ры́бїю, бꙋдетъ б̂о потре́бна.
и҆ взѧ̀ товїѧ же́лчь ѻ҆́нꙋ, і҆ и҆до́ста.
мт҃и же е҆го а҆́нна седѧ́ше близъ пꙋтѝ на всѧ́къ дн҃ь на връхꙋ горы̀, ѿкꙋдꙋ можа́ше ѹ҆смотри́ти и҆здале́че.
и҆ е҆гда ѿтꙋдꙋ зрѧ́ше прише́ствїѧ е҆го, и҆ ви́дѣ и҆̀ и҆здале́ча.
а҆́бїе позна̀ грѧдꙋща сн҃а свое҆го.
те́кши възвѣстѝ мꙋжеви свое҆мꙋ рекꙋщи, с̂е и҆дѐ сн҃ъ твои·

Рече же рафаи́лъ к товїю, е҆гда же вни́деши в домъ твои.
скоро поклони́сѧ г҃ꙋ б҃ꙋ твое҆мꙋ и҆ хвалꙋ̀ възда́и е҆мꙋ, и҆ пристꙋпѝ къ ѿц҃ꙋ твое҆мꙋ, и҆ ѻ҆блобыза́и е҆го.
а҆́бїе же пома́жи ѻ҆́чи е҆го сею̀ же́лчїю ры́бїею ю҆́же несе́ши съ собо́ю, вѣждь б̂о ꙗ҆́ко ско́ро ѿврьзꙋтсѧ ѻ҆́чи е҆го, и҆ ѹ́зритъ ѿц҃ъ твои свѣтъ нбс̑҇ныи, и҆ ви́дѧщи т̂ѧ възра́дꙋе҆тсѧ·

Тогда̀ притечѐ пе́съ и҆же бѧ́ше с ни́мъ на пꙋтѝ пре́ди прїиде въ до́мъ ꙗ҆́ко вѣстникъ нѣкїи, та́ко и҆ ѻ́нъ помаѧ́нїемъ своеѧ ѻ҆́шиби ра́довашесѧ.
и҆ въста̀ ѿц҃ъ е҆го слп̑҇ѣ нача̀ ско́ро и҆тѝ и҆ прет꙽кнꙋсѧ ногама̑ и҆ дадѐ рꙋкꙋ ѻ҆́трокꙋ да веде́тъ е҆го, і҆ и҆зы́иде въ срѣте́нїе сн҃а свое҆го.
и҆ прїемъ ѻ҆блобыза̀ е҆го, съ жено́ю свое́ю.
и҆ нача́ста пла́кати ѿ ра́дости, е҆гда же помоли́шасѧ б҃ꙋ и҆ хвалꙋ̀ възда́ша сѣдо́ша въкꙋпѣ·

Тогда прїемъ товїѧ же́лчь ры́бїю, пома́за ѻ҆́чи ѿц҃а свое҆го.
и҆ пожда̀ ꙗ҆́ко близъ полꙋ ча́са.
и҆ нача̀ бѣльмо̀ ѿ ѻ́чїю е҆го и҆сходи́ти ꙗ҆ко чешꙋ́ѧ.
ю҆́же в꙽зима́ющи товїѧ ѿѧт̑ ѿ ѻ́чїю е҆го, и҆ а́бїе прозрѣ.
и҆ славѧ́хꙋ б҃а се́и и҆ жена̀ е҆го, и҆ вс̂и зна́емїи е҆го·

Товїѧ же па́ки рече, хвалю́ тѧ г҃и бж҃е і҆и҆л҃евъ и҆ бл҃годарю тѧ.
ꙗ҆ко наказа́ мѧ, и҆ здра́ва сътворѝ, и҆ с̂е ви́ждꙋ товїю сн҃а мое҆го·

По седмиж̑ дне́хъ прїиде са́ра жена̀ сн҃а е҆го, и҆ вси домоча́дцы и҆ ско́ти съ здра́вїемъ, и҆ вельблю́ды и҆ сре́бреники мно́ги ꙗ҆́же взѧ̀ съ жено́ю, та́коже и҆ сре́бреники ꙗ҆́же въспрїѧ ѿ гаваи́ла всѧ̀ принесе́на сꙋть·

И҆ повѣда̀ ро́дꙋ свое҆мꙋ вс̂ѧ бл҃гаѧ творе́нїѧ бж҃їѧ и҆же сътворѝ е҆мꙋ чл҃комъ вед̑шимъ е҆го·

Прїидо́ша же а҆хїѻ́ръ и҆ нава́ѳъ сн҃ове сестры̀ товїины, ра́дꙋющисѧ к товїю, весели́стасѧ въкꙋпѣ с ни́мъ ѻ҆ всѣхъ бл҃гихъ ꙗ҆́же сътворѝ е҆мꙋ б҃ъ·

И҆ по седмь днїи пирꙋ́юще всѝ съ ра́достїю ве́лїею веселѧ́щесѧ·

Глв̑҇а, в҃і·

Тогда възва̀ товїѧ сн҃а своег̑҇ и҆ рече е҆мꙋ, чт̂о мо́жемъ да́ти мꙋжꙋ семꙋ ст҃омꙋ, и҆же и҆дѐ с тобо́ю·

ѿвѣща̀ товїѧ рече ѿц҃ꙋ свое҆мꙋ, ѿч҃е каковꙋ̀ м꙽здꙋ да́мы е҆мꙋ.
и҆л̂и чт̂о досто́ино можетъ бы́ти бл҃годѣѧ́нїю е҆го·

Мене и҆зведѐ и҆ па́ки приведѐ здра́ва.
сребро̀ ѿ гаваи́ла то́и прїѧ.
и҆ женꙋ̀ то́и мѧ и҆мѣти сътворѝ, и҆ дѣмона ѿ неѧ то́и и҆зъгна̀.
ра́дость ро́дꙋ еѧ̀ то́и сътворѝ и҆ ѿ пожре́нїѧ ры́бы мене и҆зба́ви.
тебѣ зра́къ възвратѝ е҆же ви́дѣти свѣтъ нб҃си, и҆ бл҃гихъ всѣхъ и҆́мъ и҆сполни́хомсѧ·

И҆ сего ради чт̂о досто́ино мо́жемъ е҆мꙋ възда́ти.
н̂о молю̀ т̂ѧ ѿч҃е мои да моли́ши е҆го а҆ще ѹ҆го́дно е҆мꙋ бꙋдетъ да прїиметъ полъ ѿ всѣхъ ꙗ҆́же прине́сена сꙋть·

И҆ възва̀ е҆го ѿц҃ъ и҆ сн҃ъ и҆ сътвори́ста е҆мꙋ че́сть, и҆ нача́ста молити е҆го, да во́змет̑ полъ ѿ всх̑ѣ прине́сеных̑.
ѻ҆́н же ѿвѣща̀ им̑ тако рекꙋщи, хвали́те г҃а б҃а нбс̑҇наго, и҆ пред̑ всѣми живꙋщими и҆сповѣда́ите е҆го занѐ сътвори с ва́ми млс̑҇ть свою.
та́инꙋ б̂о цр҃евꙋ съкры́ти бл҃го е҆сть дѣло же бж҃їе ѿкры́ти і҆ и҆сповѣдати чс̑҇тно е҆сть·

Бл҃га е҆сть мл҃тва съ говѣнїемъ и҆ млс̑҇тынею, на́ипаче неже съкро́вище зла́та собира́ти.
ꙗ҆ко и҆ млс̑҇тынѧ ѿ смр҃ти и҆збавлѧ́ет꙽ сїѧ же и҆ грѣхѝ ѻ҆чища́етъ, и҆ твори́тъ ѻ҆брѣстѝ живо́тъ вѣчныи.
н̂о и҆же б̂о творитъ грѣхъ и҆ безако́нїе вра́гъ е҆сть дш҃и свое́и.
сего рад̑и̑ ꙗ҆влю̀ вамъ и҆́стин꙽нꙋ.
и҆ не съкры́ю ѿ васъ та́инꙋ слове́съ.
когда молѧ́шесѧ съ слеза́ми и҆ погрѣба́ше ме́ртвыѧ.
и҆ ѻ҆пꙋщьши ѻ҆бѣд꙽ свои мр҃тва съкры̀ въ дн҃ь в домꙋ̀ твое҆м꙽ а҆ в нощѝ погребѐ е҆го.
а҆зъ принесо́хъ мл҃твꙋ твою̀ г҃ꙋ б҃ꙋ, и҆ прїѧ́тна пред ни́мъ бы́сть.
сего ради ѹ҆год̑но б̂ѣ е҆мꙋ, да и҆скꙋшенїемъ и҆скꙋси́ть т̂ѧ·

И҆ нн҃ѣ посла м̂ѧ г҃ь да ѹ҆здравлю т̂ѧ.
и҆ саррꙋ женꙋ̀ сн҃а твое҆го ѿ дѣмона и҆зба́влю.
а҆́зъ б̂о е҆смь рафаи́лъ а҆гг҃лъ, е҆ді́нъ ѿ сед̑ми пред̑стоѧщими пред ним̑·

Є҆гда же сїѧ слы́шаста, и҆ ѹ҆жасостасѧ.
и҆ трепещꙋщи падо́ша на́ землю ни́цы·

Рече же и҆мъ а҆́гг҃лъ.
ми́ръ вамъ не бои́тесѧ.
и҆б̂о е҆гда быхъ с ва́ми по воли бж҃їей бѣхъ.
хвалите и҆ бл҃годари́те·

Видѣ бо сѧ ва́мъ ꙗ҆́ко с ва́ми ꙗ҆дохъ и҆ пи́хъ, н̂о а҆́зъ пи́щи и҆ питїѧ неви́димаго, и҆же ѿ чл҃къ видѣтисѧ не мо́жет̑ ꙗ҆дохъ·

Времѧ б̂о е҆сть да ѻ҆бращꙋсѧ к немꙋ и҆же м̂ѧ посла̀.
в̂ы же блс̑҇ви́те б҃а, и҆ повѣда́ите вс̂ѧ чюдеса̀ е҆го·

И҆ е҆гда сїѧ гл҃аше неви́димъ бысть пред̑ ѻ҆чи́ма их̑, и҆ ктомꙋ̀ е҆го ви́дѣти не воз̑мого́ша·

Тогда́ же падо́ша ни́цъ на часы̀ трѝ блс̑҇ви́ша б҃а.
и҆ воста́вши и҆сповѣ́даша вс̂ѧ чюдеса̀ е҆го·

Глв̑҇а, г҃і·

Ѿверзе же товїа старыи ѹ҆ста своа блс̑҇ви б҃а и҆ реч̑҇.
велїи е҆си г҃и въ вѣ́ки.
и҆ въ всѧ̀ вѣки црс̑҇тво твое.
ꙗ҆́ко т̂ы бїеши и҆ сп҃са́еши.
низво́диши во а҆́дъ и҆ возво́диши.
и҆ нѣсть и҆же ѹ҆бѣжи́тъ рꙋкꙋ твое́ю·

И҆сповѣда́итесѧ гв҃и сн҃ове і҆и҆л҃еви.
и҆ пред̑ ꙗ҆зы́ки хвали́те е҆го.
ꙗ҆́ко сего ради расточи ва́съ въ ꙗ҆зы́ки невѣ́дꙋщїи е҆го, и҆сповѣда́ите ди́внаѧ е҆го и҆ да наѹ҆чи́те и҆хъ.
ꙗ҆́же нѣсть и҆́нъ б҃ъ вседръжи́тель ра́звѣ е҆го.
то́и наказа нас̑҇ безако́нїи ради на́шихъ.
и҆ то́и сп҃сет̑ насъ млс̑҇ти свое́ѧ ради·

Возри́те на́ мѧ и҆же сътворѝ с на́ми.
и҆ съ стра́хомъ и҆ трепетом̑ и҆сповѣда́ите е҆го·

Цр҃ѧ же вѣкомъ възвыси́те въ дѣлех̑ вашихъ.
а҆́з же въ зе́мли плѣненїѧ мое҆го и҆сповѣмсѧ е҆мꙋ.
занѐ показа̀ вели́чествїе своѐ въ лю́дехъ грѣшных̑·

Сего ради ѻ҆брати́тесѧ грѣшницы и҆ твори́те пра́вдꙋ пред̑ гм҃ъ.
вѣрꙋю҆щи и́же сътворит̑ с ва́ми млс̑҇ть свою̀.
а҆́з же и҆ дш҃а моѧ в немъ възвесели́мсѧ.
блс̑҇ви́те г҃а вс̂и и҆збра́ннїи е҆го, твори́те дн҃ь веселїѧ, і҆ и҆сповѣда́итесѧ е҆мꙋ·

І҆ерс̑҇ли́ме гра́де бж҃їи наказа т̂ѧ г҃ь въ дѣлх̑ѣ рꙋкъ твои҆хъ.
и҆сповѣда́исѧ г҃ꙋ б҃ꙋ въ бл҃гыхъ твоих̑, и҆ блс̑҇ви б҃а вѣком̑.
да съѕиждетъ въ тебѣ па́ки жили́ще свое.
и҆ приведет̑ к тебѣ всх̑ѣ плѣн꙽ныхъ, и҆ радꙋешисѧ по всѧ̀ вѣ́ки вѣкомъ·

Свѣтомъ пресвѣтлымъ процвѣтеши, и҆ вс̂и конци зем꙽стїи покло́нѧтсѧ тебѣ·

Ꙗ҆́зы́цы же и҆зда́леча к тебѣ прїидꙋтъ, и҆ да́ры носѧ́ще покло́нѧтсѧ в꙽ тебѣ г҃ꙋ б҃ꙋ.
и҆ зе́млю твою въ ст҃ыню въмѣнѧт̑.
и҆мѧ б̂о ве́лїе въз꙽зовꙋтъ в тебѣ·

Проклѧ́ти бꙋ́дꙋтъ ѹ҆ничижа́ющїи т̂ѧ, и҆ ѻ҆сꙋжде́ни бꙋдꙋтъ вс̂и хꙋлѧ́щїи т̂ѧ.
блс̑҇ве́ни же бꙋ́дꙋтъ соѕида́ющїи т̂ѧ·

Ты́ же възвесели́шисѧ въ сн҃ѣхъ свои҆хъ.
ꙗ҆́ко вс̂и блс̑҇вѧт̑сѧ, и҆ соберꙋтсѧ къ г҃ꙋ.
бл҃жени всѝ любѧ́щїи т̂ѧ, и҆ ра́дꙋющїисѧ ѻ҆ ми́рѣ твое҆мъ.
дш҃а моѧ̀ блс̑҇вѝ г҃а.
ꙗ҆ко свободѝ і҆ерс̑҇ли́мъ град̑ свои ѿ всх̑ѣ скорбеи е҆го, г҃ь б҃ъ на́шъ·

Бл҃жени бꙋдꙋтъ ѻ҆ста́вшїа ѻ҆ста́нки сѣмени мое҆го, да ѹ́зрѧт꙽ сла́вꙋ і҆ерс̑҇ли́ма.
вра́та і҆ерс̑҇ли́мъска ѿ сам̑ѳи́ра и҆ смара́гда съѕида́ни бꙋ́дꙋт꙽, и҆ всѧ̀ зданїѧ е҆го ѻ҆́крс̑҇тъ ѿ ка́мени пречестна, и҆ ѹ́лицы е҆го ѿ ка́мени бѣ́ла помостѧ́тсѧ.
и҆ по стогнахъ е҆го воспо́ютъ а҆ллꙋїѧ·

Блс̑҇венъ г҃ь б҃ъ възвысивыи их̑.
да бꙋ́детъ црс̑҇тво е҆го въ вѣки вѣкомъ а҆ми́нь·

Глав̑҇, д҃і·

И сконча́шасѧ словеса̀ товїина.
по прїѧтїи же зра́ка житъ товїѧ лѣтъ, м҃в.
и҆ ви́дѣ сн҃ы сн҃овъ свои҆хъ.
и҆ сконча́сѧ по лѣтехъ, р҃в.
и҆ погребенъ бысть чс̑҇тно в ниневїѝ гра́дѣ.
зане въ н҃ и҆ ѕ҃ лѣтехъ зрака ѻ҆́чїю лишенъ бы́сть, и҆ въ шестьдесѧтьное лѣто па́ки прїѧт̑.
прочаѧж̑ лѣта живота свое҆го въ ра́дости пребы́сть, съ бл҃гымъ ѹ҆спѣхомъ страха бж҃їѧ сконча́сѧ в мирѣ·

Въ ча́съ же смр҃ти свое́ѧ призва къ себѣ̀ товїю сн҃а свое҆го, и҆ сед̑мь сн҃овъ сн҃а свое҆го, и҆ рече и҆мъ.
бли́зъ е҆сть погꙋбленїе ниневїю, не прїидетъ б̂о сло́во гн҃е.
а҆ бра́тїѧ наша раз̑сѣ́анїи ѿ землѧ̀ і҆и҆л҃евы, ѻ҆братѧт̑сѧ к не́и.
и́ вс̂ѧ ѻ҆пꙋстѣнаѧ землѧ̀ е҆го и҆сп́лънѧтсѧ.
и҆ до́мъ бж҃їи сож꙽женыи в нем̑ паки соѕи́ждетсѧ, и҆ тамо ѻ҆братѧт̑сѧ всѝ боѧ́щеисѧ б҃а·

И҆ ѻ҆ста́вѧт̑ ꙗ҆зы́ци и҆́долы своѧ̀, и҆ прїидꙋтъ въ і҆ерс̑҇ли́мъ, и҆ вселѧ́тсѧ вонь, и҆ възра́дꙋютсѧ в немъ вс̂и цр҃їе зем̑стїи, поклонѧ́ющисѧ б҃ꙋ і҆и҆л҃евꙋ·

Сего рад̑и̑ слы́шите сн҃ве моѝ ѿц҃а ва́шег̑҇.
слꙋжи́те г҃ꙋ б҃ꙋ вои́стиннѣ, и҆ прилѣжне в꙽зыщи́те да сътвори́те и҆же ѹ҆год̑на сꙋть е҆мꙋ.
и сн҃овом̑ вашим̑ повели́те, да сътворѧ́ютъ пра́вдꙋ и млс̑҇тыню, въспомина́ющи б҃а.
и҆ да блс̑҇вѧтъ е҆го въ всѧко времѧ вои́стин꙽нѣ въ все́и силѣ свое́и·

Сего ради нн҃ѣ сн҃ове слы́шите м̂ѧ и҆ не пребꙋди́те зд̂ѣ.
н̂о во́ньже дн҃ь погребите ма́терь свою со мно́ю въ е҆ді́номъ гро́бѣ, и҆ а́бїе ѹ҆гото́ваитесѧ да и҆зыидете ѿсюдꙋ, вѣ́де б̂о ꙗ҆́ко безаконїѧ е҆го конець да́стьсѧ·

Бы́сть же по преставленїи мт҃ри свое́ѧ.
товїѧ ѿи́де ѿ ниневїѧ съ жено́ю свое́ю, и съ сн҃ы сн҃овъ свои҆хъ.
и҆ възврати́сѧ къ те́стю свое҆мꙋ, и҆ ѻ҆брѣте и҆хъ здра́вы и҆ крѣпки въ ста́рости бла́ѕѣ.
и҆ попеченїе ѻ҆ ни́хъ и҆мѣѧ, да́же до погребе́нїѧ и҆хъ.
и҆ вс̂е наслѣ́дїе рагꙋ́илево прїѧ·

И҆ ви́дѣ пѧ́тое колѣ́но сн҃ы сн҃въ своих̑.
и сконча́вши лѣта, ч҃ѳ.
съ стра́хомъ гн҃имъ, и҆ съ ра́достїю погребо́ша е҆го·

Все же племѧ е҆го и҆ весь род̑ е҆го въ бла́ѕѣ животѣ и҆ въ ст҃омъ житїи пребыс̑҇.
та́ко ѹ҆год̑ни бѣхꙋ б҃ꙋ, ꙗ҆́коже и҆ чл҃ком꙽.
и всм̑ѣ ѻ҆бита́ющимъ на землѝ·

Конецъ кни́ѕѣ товїинѣ.
и́мать в себѣ̀, гла́въ, д҃і·