СОБО́РНОЄ ПОСЛАНІЄ І҆Ѡ҆А́ННОВО

Глв̑҇а, а҃·

зач̑҇, ѯи҃·

Єже б̂ѣ и҆спе́рва, е҆же слы́шахомъ, е҆же видѣ́хомъ ѻ҆чи́ма на́шима, е҆же ѹ҆зрѣхом̑, и҆ рꙋ́ки на́ша ѻ҆сѧза́ша ѻ҆ словесѝ живо́тнѣмъ, и҆ живот̑ ꙗ҆ви́сѧ, и҆ видѣ́хомъ, и҆ свѣдѣтельствꙋемъ, и҆ възвѣща́емъ ва́мъ живо́тъ вѣ́чныи, и҆же б̂ѣ ѹ҆ ѿц҃а, и҆ ꙗ҆́ви́сѧ намъ·

Є҆же видѣхомъ и҆ слы́шахомъ, повѣ́дае҆мъ вамъ, да и҆ в̂ы ѻ҆бще́нїе и҆́мате с нами·

И҆ прїѻ҆бще́нїе же наше съ ѿц҃емъ и҆ съ сн҃омъ е҆го і҆с҃ хм҃ъ·

И҆ сїѧ пи́шемъ вамъ, да и҆ ра́дость ва́ша бꙋ́детъ и҆спо́лнена·

И҆ сїе е҆сть ѻ҆бѣтованїе, е҆же слы́шахом̑ ѿ него, и҆ повѣ́даемъ ва́мъ, ꙗ҆́ко б҃ъ свѣтъ е҆сть, и҆ тм̂ы в немъ нѣ́сть ни е҆ді́ноѧ·

А҆́ще речемъ, ꙗ҆́ко прича́стїе и҆́мамы с ни́мъ, и҆ въ тмѣ̀ хо́димъ.
лъже́мъ, и҆ не твори́мъ и҆́стины·

А́ще л̂и же въ свѣтѣ хо́дим̑, ꙗ҆ко са́мъ е҆сть въ свѣтѣ, прича́стїе и҆́мамы дрꙋгъ къ́ дрꙋгꙋ, и҆ кро́вь і҆с҃ х҃а сн҃а е҆го ѻ҆чи́ститъ насъ ѿ всѧ́кого грѣха̀·

зач̑҇, ѯѳ҃·

А҆ще речемъ, ꙗ҆́ко грѣха̀ не и҆́мамы, себѐ прельща́емъ і҆ и҆́стины нѣ́сть въ на́съ.
а҆́ще и҆сповѣ́даемъ грѣхи на́ша, вѣ́ренъ е҆сть и҆ пра́веденъ, да ѻ҆ста́витъ намъ грѣхѝ, и҆ ѻ҆чи́стит꙽ насъ ѿ всѧ́кїѧ непра́вды.
а҆́ще речем꙽ ꙗ҆́ко не съгрѣши́хомъ, лъжа творим̑ е҆го, и҆ сло́во е҆го нѣ́сть въ насъ·

Глв̑҇а, в҃·

Ча́дца моѧ, сїѧ пишꙋ ва́м꙽, да не съгрѣша́ите.
и҆ а҆́ще кт̂о съгрѣши́т꙽, хода́таа и҆́мамы къ ѿц҃ꙋ, і҆с҃ х҃а пра́ведника.
и҆ то́й ѻ҆цѣще́нїе е҆сть ѻ҆ грѣсѣхъ на́шихъ.
не ѻ҆ на́ших̑ же то́чїю, н̂о и҆ ѻ҆ все́мъ ми́рѣ.
и҆ ѻ҆ сем̑ разꙋмѣ́емъ, ꙗ҆́ко познахомъ е҆го, а҆́ще за́повѣди е҆го съблюда́ем꙽.
гл҃ѧѝ ꙗ҆ко позна́хъ е҆го, и҆ за́повѣди е҆го не съблюда́етъ, ло́жъ е҆сть, и҆ в се́м꙽ и҆́стины нѣ́сть.
и҆же бо а҆́ще съблюдет̑ сло́во е҆го, пои҆́стинѣ в семъ любы̀ бж҃їа съвершена е҆сть.
ѻ҆ сем̑ разꙋмѣе҆мъ, ꙗ҆́ко в не́мъ е҆смы.
гл҃ѧѝ в немъ пребыва́ти, до́лъженъ е҆сть, ꙗ҆́коже ѻ҆́нъ ходи́лъ е҆сть, и҆ се́и та́коже да ходит̑·

зач̑҇, о҃·

Възлю́бленїѝ, не за́повѣдь но́вꙋ пишꙋ ва́мъ, н̂о за́повѣдь ве́тхꙋ, е҆ѧ҆же и҆́мате и҆спе́рва.
за́повѣдь вет̑ха, е҆сть сло́во е҆же слы́шасте и҆сперва·

Паки за́повѣдь но́вꙋ пишꙋ ва́м꙽, е҆же есть пои҆́стинѣ в не́мъ и҆ въ вас꙽, ꙗ҆ко тм̂а ми́моходитъ, и҆ свѣтъ и҆́стинныи се́й сїѧетъ·

Гл҃ѧѝ въ свѣтѣ быти, а҆ брата свое҆го ненави́дит꙽, въ тмѣ е҆сть досе́лѣ.
любѧѝ бра́та свое҆го, въ свѣтѣ пребыва́етъ, и҆ съблазна в нем꙽ нѣсть·

А҆ ненави́дѧѝ бра́та свое҆го, въ тмѣ̀ е҆сть, и҆ въ тмѣ̀ хо́дит꙽, и҆ не вѣсть ка́мо и҆́дет̑, ꙗ҆́ко тм̂а ѻ҆слѣпѝ ѻ҆́чи е҆мꙋ·

Пишꙋ вамъ ча́дца, ꙗ҆́ко ѻ҆ставлѧ́ютсѧ вам̑ грѣсѝ и҆́менемъ е҆го.
пишꙋ вм̑а ѿц҃ы, ꙗ҆ко позна́сте безнача́лнаго.
пишꙋ вамъ ю҆́ноша, ꙗ҆́ко побѣди́сте лꙋка́ваго.
пишꙋ вамъ дѣти, ꙗ҆́ко позна́сте ѿц҃а.
писа́хъ вамъ ѿц҃ы, ꙗ҆́ко позна́сте и҆ско́ннаго.
писа́хъ вамъ ю҆́ноша, ꙗ҆́ко крѣ́пцы е҆сте, и҆ сло́во бж҃їе въ васъ пребыва́етъ, и҆ побѣдисте лꙋка́ваго·

Не люби́те ми́ра, ни ѧ҆же въ ми́рѣ.
а҆ще кт̂о лю́битъ миръ, нѣ́сть любве ѿч҃а в нем꙽.
ꙗ҆ко вс̂е е҆же е҆сть въ мирѣ, по́хоть плотьска́ѧ, и҆ по́хоть ѻ҆чи́ма, и҆ го́рдость жите́искаа, нѣ́сть ѿ ѻ҆ц҃а.
н̂о ѿ ми́ра сего е҆сть.
и҆ ми́ръ се́и преходитъ и҆ по́хоть е҆го.
а҆ творѧѝ во́лю бж҃їю пребыва́етъ въ вѣки·

зач̑҇, оа҃·

Дѣти, послѣднѧѧ годи́на е҆сть.
и҆ ꙗ҆коже слы́шасте, ꙗ҆́ко а҆нти́христъ грѧде́тъ, и҆ нн҃ѣ а҆нти́христи мно́ѕи быша.
и҆ ѿ сего разꙋмѣва́емъ ꙗ҆́ко послѣднїи ча́съ е҆сть·

ѿ насъ и҆зыдоша, н̂о не бѣша ѿ на́съ.
а҆ще б̂о быша ѿ насъ, пребыли ѹ҆бо быша с на́ми.
н̂о да ꙗ҆́вѧ́тсѧ ꙗ҆ко не бѣша вс̂и ѿ насъ.
и҆ в̂ы пома́занїе и҆́мате ѿ ст҃аго, и҆ вѣ́сте вс̂ѧ.
не писах̑ вам꙽, ꙗ҆ко не вѣ́сте и҆́стинꙋ, н̂о ꙗ҆ко вѣ́сте еѧ̀·

И҆ ꙗ҆́ко всѧ́ка лъжа̀ ѿ и́стины нѣсть.
кт̂о е҆сть лъжи́выи, точїю ѿмѣтаѧѝсѧ, ꙗ҆́ко і҆с҃, нѣ́сть х҃с.
сѐй е҆сть а҆нти́христъ, ѿмѣтаѧѝсѧ ѿц҃а и҆ сн҃а.
всѧ́къ ѿмѣтаѧѝсѧ сн҃а, ни ѿц҃а и҆́мать.
а҆ и҆сповѣдаѧ҆ѝ сн҃а, и҆ ѿц҃а и҆́мать·

Вы̂ ѹ҆бо е҆же слы́шасте и҆спе́рва, въ ва́съ да пребывает̑.
и҆ а҆ще въ ва́съ пребꙋ́детъ е҆же слы́шасте и҆спе́рва, и҆ в̂ы въ сн҃ѣ и҆ ѿц҃ы пребꙋ́дете.
и҆ сїе е҆сть ѻ҆бѣтованїе, е҆же са́мъ ѻ҆бѣща̀ намъ животъ вѣч꙽ныи·

Сїѧ писах̑ вамъ ѻ҆ льстѧщих̑ васъ.
и҆ в̂ы пома́занїе е҆же прїѧ́сте ѿ него, въ васъ пребывае҆тъ.
и҆ не требꙋе҆те да кт̂о ѹ҆чи́тъ в̂ы, н̂о ꙗ҆ко т̂о пома́занїе ѹ҆чи́тъ в̂ы ѻ҆ всемъ, и҆ і҆́стино е҆сть, и҆ нѣсть ло́жно·

И҆ ꙗ҆коже наѹ҆чѝ васъ, пребываите въ не́мъ·

И҆ нн҃ѣ ча́дца пребыва́ите ѻ҆ не́мъ, да е҆гда ꙗ҆́ви́тсѧ, и҆́мамы дерзнове́нїе, и҆ не посрамимсѧ ѿ него въ прише́ствїе е҆го·

А҆́ще вѣ́сте ꙗко пра́ведникъ е҆сть, разꙋмѣ́ите, ꙗ҆́ко всѧ́къ творѧѝ пра́вдꙋ, ѿ него родисѧ·

Глв̑҇а, г҃·

Ви́дите, каковꙋ любо́вь дал꙽ е҆сть ѿц҃ъ намъ да чада бж҃їа нарече́мсѧ, и҆ е҆смы.
сего ради ми́ръ не вѣсть васъ, занѐ не позна̀ е҆го·

възлю́бленїи, нн҃ѣ ча́да бж҃їѧ е҆смы, и҆ не ѹ҆̀ ꙗ҆́ви́сѧ чт̂о бꙋ́дем꙽.
вѣ́мы же ꙗ҆ко а҆ще ꙗ҆ви́тсѧ, подобни е҆мꙋ бꙋ́демъ, и҆ ѹ҆зримъ е҆го ꙗ҆́коже е҆сть·

И҆ всѧ́къ и҆мѣѧ҆ѝ надеждꙋ свою на́нь, ѻ҆чищает̑ себе, ꙗ҆́коже ѻ҆́нъ чи́стъ е҆сть.
всѧ́к꙽ творѧѝ грѣх꙽, и҆ беззако́нїе творит̑, и҆ грѣхъ е҆сть беззако́нїе·

И҆ вѣсте, ꙗ҆ко ѻ҆́нъ ꙗ҆ви́сѧ, да грѣхи наша въз꙽метъ.
и҆ грѣха̀ в немъ нѣсть·

Всѧк̑҇ и҆же ѻ҆ немъ пребываѧѝ, не съгрѣша́е҆тъ.
всѧ́къ съгрѣшаѧѝ не видѣ̀ е҆го, ни разꙋм̀ѣ е҆го·

Ча́дца, никто́же да льститъ васъ.
творѧѝ пра́вдꙋ, пра́ведникъ е҆сть.
ꙗ҆́коже ѻ҆́нъ пра́веденъ е҆сть.
творѧѝ грх̑ѣ, ѿ непрїѧ́зни е҆сть, ꙗ҆́ко ѿ и҆спе́рва неприѧ́знь съгрѣша́е҆тъ.
сего ради ꙗ҆ви́сѧ сн҃ъ бж҃їи, да разрꙋ́шитъ дѣ́ла непрїѧ́знина·

Всѧ́къ роже́ныи ѿ б҃а, грѣха̀ не творитъ.
ꙗ҆́ко сѣмѧ е҆го въ немъ пребыва́етъ, и҆ не мо́жетъ съгрѣшати, ꙗ҆ко ѿ б҃а родисѧ·

Сего̀ ради ꙗ҆вле́на сꙋть ча́да бж҃їа, и҆ ча́да непрїѧ́знена·

зач̑҇, ов҃·

Всѧ́къ не творѧѝ пра́вдꙋ, нѣ́сть ѿ бг҃а, и҆ не любѧѝ брата свое҆го.
ꙗ҆ко с̂е е҆сть ѻ҆бѣтова́нїе е҆же слы́шасте и҆спе́рва, да лю́бимъ дрꙋгъ дрꙋга·

Не ꙗ҆́коже ка́и҆нъ, ѿ непрїѧ́зни б̂ѣ, и҆ закла̀ брата свое҆го.
и҆ за кꙋ́ю вин̀ꙋ закла̀ е҆го;
ꙗ҆́ко дѣ́ла е҆го лꙋка́ва бѣша, а҆ бра́та е҆го пра́ведна·

Не чюди́тесѧ братїѧ моѧ, а҆ще ненави́дитъ васъ миръ.
м̂ы вѣ́мы ꙗ҆ко преи҆дохомъ ѿ смерти въ живот꙽, ꙗ҆ко лю́бимъ братїю.
не любѧѝ б̂о бра́та, пребывает̑ въ смер꙽ть.
всѧ́къ ненавидѧѝ брата свое҆го, чл҃коѹ҆бїи́ца е҆сть·

И҆ вѣсте ꙗ҆́ко всѧ́къ чл҃коѹ҆бїи́ца не и҆́мать живота̀ вѣ́чнаго въ себѣ̀ пребываю҆ща.
ѻ семъ позна́хомъ любовь, ꙗ҆́ко ѻ҆́нъ по насъ дш҃ꙋ свою положѝ.
и҆ м̂ы до́лъжни е҆смы по бра́тїи дш҃а полагати·

Иже ѹ҆бо и҆́мать бога́тьство ми́ра сего, и҆ ви́дитъ бра́та свое҆го требꙋ́юща и҆ затворит̑ ѹ҆тробꙋ свою ѿ него, ка́ко любы бж҃їа пребываетъ в не́м꙽;
ча́дца моа, не лю́бимъ сло́вомъ и҆ ꙗ҆́зы́комъ, н̂о дѣ́ломъ і҆ и҆́стиною.
и҆ ѻ҆ сем̑ разꙋмѣ́емъ ꙗ҆ко ѿ и́стины е҆смы, и҆ пред нимъ смирѧ́емъ срд̑ца на́ша.
занѐ а҆ще зазираетъ намъ на́ше срд̑це ꙗ҆́ко бо́лїи е҆сть б҃ъ срд̑ца нашего и҆ вѣсть вс̂ѧ·

зач̑҇. ог҃·

Възлю́бленїи, а҆ще срд̑це наше не за́зритъ намъ.
дер꙽знове́нїе и҆́мамы къ бг҃ꙋ.
е҆гоже а҆ще про́симъ, прїе́м꙽лемъ ѿ него, а҆ще за́повѣди е҆го съблюда́емъ, и҆ ѹ҆го́днаѧ предъ нимъ творимъ.
и҆ сїѧ е҆́сть за́повѣдь е҆го да вѣ́рꙋемъ въ и́мѧ сн҃а е҆го і҆с҃ х҃а, и҆ лю́бимъ дрꙋгъ дрꙋга, ꙗ҆́коже далъ е҆сть за́повѣдь на́мъ·

И҆ съблюдааѝ за́повѣди е҆го, в не́мъ пребываетъ, и҆ то́и в немъ.
и҆ ѻ҆ се́мъ разꙋмѣе҆мъ ꙗ҆ко пребывае҆тъ въ насъ ѿ дх҃а, е҆гоже да́лъ е҆сть намъ·

Глв̑҇а, д҃·

Възлю́бленїи не всѧкомꙋ дꙋхꙋ вѣ́рꙋите, н̂о и҆скꙋшаите дꙋ́хи а҆ще ѿ б҃а сꙋть·

Ꙗ҆́ко мно́зи лъжи́ви прро̑҇оцы и҆зыдоша въ ми́ръ.
ѻ҆ се́мъ разꙋмѣите дх҃ъ бж҃їи, и҆ дꙋхъ льстечь·

Всѧ́къ дх҃ъ и҆же и҆сповѣ́дꙋетъ і҆с҃ х҃а въ плоть пришед̑ша, ѿ бг҃а е҆сть.
и҆ всѧкъ дꙋх́ъ и҆же не и҆сповѣ́дꙋетъ і҆с҃ х҃а въ пло́ть пришед̑ша, бж҃їи нѣсть.
и се́и е҆сть а҆нти́христовъ е҆гоже слы́шасте ꙗ҆́ко грѧдет꙽.
и҆ нн҃ѣ въ ми́рѣ е҆сть ѹ҆же·

Вы̂ ѿ б҃а е҆сте чадца, и҆ побѣди́сте тѣхъ, ꙗ҆́ко бо́лїи е҆сть и҆же въ васъ, не́жел̂и и҆же въ ми́рѣ.
ѻ҆нѝ ѿ мира сꙋть, сего ради ѿ мира гл҃ютъ, и҆ ми́ръ тѣхъ послꙋш́ает̑.
м̂ы ѿ б҃а е҆смы.
разꙋмѣва́ѧѝ бг҃а, послꙋш́аетъ нас̑҇.
и҆же нѣ́сть ѿ б҃а, не послꙋш́ае҆тъ насъ·

ѻ҆ се́мъ разꙋмѣвае҆мъ дх҃ъ и҆стинныи, и҆ дꙋ́хъ льстечь·

зач̑҇·

Възлюбленїи, възлюбимъ дрꙋгъ дрꙋга, ꙗ҆́ко любы̀ ѿ б҃а е҆сть.
и҆ всѧк꙽ любѧѝ, ѿ б҃а рожд̑енъ е҆сть, и҆ разꙋмѣ́етъ бг҃а.
а҆ не любѧѝ, не позна̀ бг҃а, ꙗ҆́ко бг҃ъ любы е҆сть.
ѻ҆ семъ ꙗ҆́ви́сѧ любы̀ бж҃їѧ въ насъ, ꙗ҆́ко сн҃а свое҆го е҆дїнород̑наго посла̀ бг҃ъ въ мир꙽, да жи́ви бꙋдемъ и҆́мъ, ѻ҆ се́мъ е҆сть любы.
не ꙗ҆́ко м̂ы възлюби́хомъ б҃а, н̂о ꙗ҆ко то́й възлюбѝ насъ, и҆ посла̀ сн҃а свое҆го ѻ҆цыще́нїе ѻ҆ грѣсѣхъ на́шихъ·

зач̑҇·

Възлюбленїи, а҆́ще си́це възлюбил꙽ е҆сть насъ бг҃ъ.
и҆ м̂ы длъжни е҆смы дрꙋгъ дрꙋга люби́ти·

зач̑҇·

Бг҃а никто́же нигдѣже видѣ̀.
а҆́ще лю́бимъ дрꙋгъ дрꙋга, б҃ъ въ насъ пребыва́етъ, и҆ любы̀ е҆го съвръшена е҆сть въ насъ, ѻ҆ се́мъ разꙋмѣе҆м꙽ ꙗ҆́ко в немъ пребываемъ, и҆ то́й в нас̑҇, ꙗ҆́ко ѿ дх҃а свое҆го далъ е҆сть намъ.
и҆ м̂ы видѣ́хом̑ и҆ свѣдѣтельствꙋе҆мъ, ꙗ҆́ко ѿц҃ъ посла̀ сн҃а сп҃си́телѧ ми́рꙋ.
и҆же а҆ще и҆сповѣсть ꙗ҆ко і҆с҃ е҆сть сн҃ъ бж҃їи, б҃ъ в немъ пребыва́ет꙽, и҆ то́й въ бѕ҃ѣ.
и҆ м̂ы позна́хомъ и҆ вѣ́ровахомъ, любо́вь ю҆же и҆́мать б҃ъ в нас̑҇.
б҃ъ любы е҆сть·

И҆ пребыва́ѧѝ въ любвѝ, въ бз҃ѣ пребыва́етъ, и҆ б҃ъ в нем꙽ пребыва́етъ·

ѻ҆ семъ съвръшает̑сѧ любы̀ с нами, да дрьзнове́нїе и҆́мамы въ дн҃ь сꙋ́дныи, зане ꙗ҆́коже ѻ҆нъ ес̑҇, и҆ м̂ы е҆смы въ ми́рѣ семъ·

Стра́ха нѣсть въ любвѝ, н̂о съврьше́на любы̀, вонъ и҆згонѧе҆тъ стра́хъ.
ꙗ҆́ко стра́хъ мꙋкꙋ и҆́мать·

Боѧ́и же сѧ не съврьша́етсѧ въ любви.
м̂ы лю́бимъ е҆го, ꙗ҆́ко той пр́ьвѣе възлюбилъ е҆сть насъ·

зач̑҇, од҃·

А҆́ще кт̂о речет꙽ ꙗ҆ко люблю б҃а, а҆ бра́та свое҆го ненави́дитъ, ло́жъ е҆сть и҆бо не любѧѝ брата свое҆го е҆гоже видѣ, б҃а, е҆гоже не видѣ, ка́ко мо́жет꙽ любити;
и сїю за́повѣдь и́мамы ѿ него.
да любѧѝ б҃а, лю́битъ и҆ бра́та свое҆го·

Глв̑҇а, е҃·

Всѧ́къ вѣ́рꙋѧѝ, ꙗ҆́ко і҆с҃ е҆сть сн҃ъ бж҃їи, ѿ́ бг҃а рожде́нъ ес̑҇ и҆ всѧ́къ любѧѝ ро́ждьшаго, лю́битъ и҆ рожде́ннаго ѿ него ѻ҆ се́мъ вѣмы ꙗ҆́ко лю́бимъ ча́да бж҃їа, е҆гда б҃а лю́бимъ, и҆ за́повѣди е҆го съблюдаемъ·

сїа б̂о е҆сть любы бж҃їа̀, да за́повѣди е҆го съблюдемъ, и҆ за́повѣди е҆го тѧ́жки не сꙋть.
ꙗ҆́ко всѧкъ рожде́нный ѿ́ бг҃а, побѣжд̑аетъ ми́ръ.
и҆ сїа̀ е҆сть побѣда побѣждьшїѧ ми́ръ, вѣ́ра наша.
кт̂о е҆сть побѣжда́аѝ ми́ра то́кмо вѣ́рꙋѧѝ, ꙗ҆́ко і҆с҃ е҆сть сн҃ъ бж҃їи;

Сеи е҆сть прише́дыѝ водо́ю и҆ кро́вїю, и҆ дх҃о̀мъ, і҆с҃ х҃с, не водо́ю точїю, н̂о водою и҆ кро́вїю.
и҆ дх҃ъ е҆сть свѣдѣтельствꙋаѝ, ꙗ҆́ко дх҃ъ е҆сть и҆стина·

Ꙗ҆́ко трїе сꙋть свѣдѣтельствꙋющеѝ дх҃ъ и҆ вода̀ и҆ кро́вь, и҆ трїе въ е҆ді́но сꙋть.
а҆ще свѣдѣтельство члчс̑҇ко прїе҆млемъ, свѣдѣтельство бж҃їе бо́ле е҆сть.
ꙗ҆́ко сїе е҆сть свѣдѣтельство бж҃їе е҆же свѣдѣтельствова ѻ҆́ сн҃ѣ своем̑.
вѣрꙋѧѝ въ сн҃а бж҃їа, и҆́мать свѣдѣтельство ѻ҆ немъ.
не вѣ́рꙋѧѝ бв҃и.
лъжа̀ сътворилъ е҆сть е҆го, ꙗ҆́ко не вѣрова въ свѣдѣтельство, е҆же свѣдѣтельствова б҃ъ ѻ҆ сн҃ѣ свое҆мъ·

и҆ сїе е҆сть свѣдѣтельство, ꙗ҆́ко живо́тъ вѣ́чныи да́лъ е҆сть намъ б҃ъ, и҆ се́й живо́т꙽ въ сн҃ѣ е҆го е҆сть, и҆мѣаѝ сн҃а бж҃їа, и҆́мать живо́тъ.
а҆ не и҆мы́и сн҃а бж҃їа, живота̀ не и҆́мать·

Сїа писа́хъ вам̑ вѣ́рꙋющимъ въ и́мѧ сн҃а бж҃їа, да вѣ́сте ꙗ҆ко живо́т꙽ вѣчныи и҆́мате, и҆ да вѣ́рꙋете въ и́мѧ сн҃а бж҃їѧ.
и҆ с̂е ес̑҇ дрьзнове́нїе е҆же и҆́мамы к немꙋ·

Ꙗ҆́ко а҆ще чесо̀ про́сим̑ по воли е҆го, послꙋшает̑ нас̑҇·

И҆ а́ще вѣ́мы ꙗ҆́ко ѹ҆слы́шитъ нас̑҇, е҆гоже а҆ще про́сим̑.
вѣ́мы ꙗ҆ко и́мамы прошенїа и҆хже проси́хомъ ѿ него·

А҆ще кт̂о ѹ҆́зрит꙽ бра́та съгрѣша́юща грѣхъ не къ смерти, да про́ситъ, и҆ дастъ е҆мꙋ живо́тъ съгрѣша́ющим̑ не къ сме́рти.
есть грѣхъ къ смр҃ти, не ѻ҆ томъ гл҃ю да помо́литсѧ.
всѧка непра́вда грѣхъ е҆сть, и҆ е҆сть грѣхъ не къ сме́рти·

Вѣ́мы же ꙗ҆́ко всѧкъ рожд̑еныи ѿ б҃а, не съгрѣша́етъ, н̂о рожд̑е́ныи ѿ б҃а блюде́тъ себе, и҆ лꙋка́выи не прикаса́ет̑сѧ е҆мꙋ.
вѣ́мы ꙗ҆ко ѿ б҃а е҆смы, и҆ ми́ръ весь въ ѕлѣ̀ лежи́тъ·

Вѣмы же ꙗ҆́ко сн҃ъ бж҃їи прїиде, далъ е҆сть намъ свѣтъ и҆ разꙋмъ, да позна́емъ б҃а и҆́стиннаго.
и҆ да бꙋ́демъ въ и҆́стинѣмъ сн҃ѣ е҆го і҆с҃ х҃ѣ·

Се́й ес̑҇ и҆́стинныи б҃ъ, и҆ живо́тъ вѣ́чныи.

Ча́дца храни́те себѐ ѿ требъ и҆́дольскыхъ.
а҆ми́нь·

Коне́цъ, соборномꙋ посла́нїю і҆ѻ҆а́нновꙋ пе́рьвомꙋ·

И҆́мать в себѣ глв̑҇а е҃. А҆ цр҃ковныхъ зачѧ́лъ з҃,