СОБО́РНОЄ ПОСЛАНІЄ І҆Ѡ҆А́ННОВО вто́рое·

Глв̑҇а, а҃·

зач̑҇, ое҃·

Ста́рецъ из̑бра́ннѣи господы́ни и҆ чѧ́домъ е҆ѧ̀, и҆́хже а҆з꙽ люблю̀ въи҆́стиннꙋ·

И҆ не а҆́зъ точїю, н̂о и҆ вс̂и разꙋмѣ́вшеѝ и҆́стинꙋ, за и҆́стинꙋ пребываю҆щꙋю в насъ, и҆ с на́ми бꙋд́ет꙽ въ́ вѣкы·

да бꙋ́детъ с ва́ми блгд̑ть млс̑҇ть ми́ръ, ѿ б҃а ѿц҃а, и҆ г҃а і҆с҃ х҃а сн҃а ѿч҃а, въ и҆́стиннѣ, и҆ любвѝ·

Вьзра́довахъсѧ ѕѣл̂о, ꙗ҆́ко ѻ҆брѣтохъ ѿ ча́дъ твоих̑ ходѧ́ща въ и҆́стиннѣ, ꙗ҆́коже за́повѣдь прїѧ́хомъ ѿ ѻ҆ц҃а·

И҆ нн҃ѣ молю̀ т̂ѧ госпоже.
не ꙗ҆́ко за́повѣдь пишꙋ тебѣ̀ но́вꙋ, н̂о е҆ѧ́же и҆́мамы и҆с пр́ьва да лю́бимъ дрꙋгъ дрꙋга.
и҆ сїѧ̀ е҆сть любы̀, да ходимъ по́ заповѣдемъ е҆го·

Сїа е҆сть за́повѣдь, ꙗ҆́коже слы́шасте и҆с пр́ьва, да в ней хо́дите.
зане мно́ѕи лестцы̀ внидоша въ ми́ръ, и҆же не и҆сповѣ́дꙋю҆ще і҆с҃ х҃а пришед̑ша въ плоти.
се́й е҆сть льстецъ и҆ а҆нтихри́стъ·

Блюдѣте себѐ, да не погꙋби́мъ ꙗ҆же дѣлахомъ до́браѧ, н̂о да м꙽здꙋ съвръше́нꙋ въспрїимете·

Всѧ́къ престꙋпаѧѝ и҆ не пребываѧѝ въ ѹ҆че́нїи х҃вѣ, б҃а не и҆́мать.
пребыва́ѧѝ же въ ѹ҆че́нїи хв҃ѣ, се́й и҆ ѿц҃а и҆ сн҃а и҆́мать.

А҆ще кт̂о прихо́дитъ къ вамъ, и҆ сего ѹ҆че́нїѧ не прино́ситъ.
не прїе҆млите е҆го въ домъ, и҆ радоватисѧ е҆мꙋ не гл҃ите.
гл҃ѧѝ б̂о е҆мꙋ ра́доватисѧ, съѻ҆бщае҆тсѧ дѣ́ломъ е҆го злымъ·

Мно́га и҆мѣхъ писа́ти вамъ, н̂о не въсхотѣхъ хартїею и҆ черни́ломъ.
н̂о надѣ́юсѧ прїитѝ къ вамъ и҆ ѹ҆сты̀ къ ѹ҆стом̑ гл҃ати.
да радость на́ша бꙋ́детъ и҆спл́ънена.
цѣлꙋ́ютъ т̂ѧ ча́да, сетры̀ твое҆ѧ̀ и҆збра́нныа, а҆ми́нь·

Коне́цъ, събо́рномꙋ посла́ю і҆ѻ҆а́нновомꙋ второ́мꙋ·

И҆мать в себѣ глв̑҇а, а҃. а҆ зача́ло цр҃ковное, а҃·